Днес медиите май не са четвъртата власт, а само продължение на първата
Когато си част от машина, ти си „в тренда“ само като зъбец в колелото
В ерата на информационна лавина, лъжата не просто се промъква в новините, коментарите и анализите, тя дефилира свободно, издокарана като факт. Щом може, щом се харчи! Като няма последствия, когато контролът е заобиколим, защо изобщо някой да се притеснява за истината?
Не става дума за случайни грешки или за неволно изтървана неточност. А за лъжата като преднамерена дезинформация за постигане на желана цел, придобиване на изгоди или за избягване на нежелани последици от собствени или чужди действия.
Любопитен е колективният типаж – съзнателен производител на лъжи, манипулации и пропаганда. Този продукт на цяла система, построена върху, политическо подчинение и корпоративен интерес. Как се създава такъв лъжец, какви са психологическите последствия за него от тази практика?
От най-дълбока древност управниците залагат на манипулации много преди терминът да се е появил. Във Вавилон при представянето на Законите на Хамурапи на хората напоително е обяснявано, че се създават, за да защитават слабите от силните и в интерес на бедните. Разбира се, законите са били в полза на силните и богатите.
В „Труд news“ от 31.03. четем в „Цензура с държавен мандат“: „Либералните институции в САЩ и Европа, включително и в България, ограничават свободата в името на привидно полезни цели – "борба с дезинформацията", "защита на разнообразието"… само „официалната истина, одобрена от правителството“, е допустима… Това е дигитална форма на идеологическа диктатура.“
Колективният типаж на журналиста-лъжец не е изключение – той е норма. А нормата се поддържа, защото е удобна за силните на деня. Медиите не са баш стожери на обществения интерес, те преди всичко са оръжие на властта за влияние и контрол. С едно щракване на мишката, непроверената информация се разпространява като вирус, а истината се изкривява.
Борбата за внимание се превърна в основен приоритет, днешните журналистически стандарти често се подкопават в името на бързина и сензация. Възходът на цифровите технологии и социалните медии направиха новините да достигат до публиката за секунди, но за сметка на качеството на информацията.
В социалните мрежи цари хаосът на непровереното и изсмуканото от пръстите. Истината там не се проверява – тя се споделя. „Ако е в интернет, значи е истина“ за огромен процент хора. Няма редакционен контрол, новината минава през нечий статус във Facebook. Има лавинообразно разпространяване на измислици и непроверени факти.
Фокусът от достоверност към сензации и лъжи се измести с появата на „кликбeйт“ културата. На практиката за създаване на сензационни или подвеждащи заглавия с единствената цел примамване на най-широка аудитория за придобиване на максимален брой кликове и трафик. Инструмент за печалба, вместо за осведомяване.
Там се подвизават т. нар. призраци на дезинформацията. Медийни субекти или отделни журналисти, съзнателно или несъзнателно разпространяващи неверни факти или подвеждащи обстоятелства . Възползват се от социалните мрежи и дигиталните платформи, за да разпространяват бързо и на нашироко дезинформация.
В интернет пространството отговорността се размива и "призраците" остават ненаказани. Затова там са широко разпространени и „анонимните авторитети“, които редовно се позовават на източници като „лекарите препоръчват“, „учените са доказали“. Мнозина вярват.
Пропагандата е обречена на провал, когато прилича на пропаганда. Затова опитните манипулатори не я продават като реклама, а с много достоверна информация и от официални източници. Бяла пропаганда, целяща подчертаването на превъзходството на някои идеологии, проекти, лица или кампании.
Наричат ги още „мегафони на властта“ – медии и журналисти , безкритично предаващи посланията на поръчалите ги. Независимо дали става дума за партии или правителства, корпорации или други влиятелни структури. С цел прокарване на определени идеи, позиции и интереси възпроизвеждат дадената им информация често в суров вид, при липса на задълбочен анализ и обективност.
Черната пропаганда използва специално изфабрикувани лъжи, разпространявайки явно невярна информация. Младите поколения между 18 – 40 години масово са потопени в такова продължително оглупяващо манипулиране в мрежата. Те най-често пазаруват и правят разплащания в нея, логично те са и новият прицел на телефонни измамници.
Контролираните медии и колективният поръчков типаж в публицистиката са реалност почти навсякъде по света. Освен цензурата, истински враг на независимата журналистика е жаждата за внимание. „Продавай лъжи, печели кликове!“, диктува комерсиализацията на медиите.
В свят, където броят на кликовете носи приходи, малко са издателите, които имат нужда от голата истина. Тя нерядко просто пречи на бизнеса. А сензацията помага. В ерата на „Бързай, преди да е изстинало!“, кой ще ти проверява факти? Ако е лъжа – кой ще я помни на другия ден? Медиите са насочени да залагат на сигурно – на късата памет на обществото.
Те са мощно оръжие за политическо въздействие, дописниците в тях според интересите на спонсорите формират злободневните разкази в обществото. Слушат заповеди, подават сюжети, манипулират електората. Че и се наричат „независими“. Днес медиите май не са четвъртата власт, а само продължение на първата. Тук важна сила са и социолого-политолозите на повикване.
Кои и защо се наемат така да си вадят хляба? Защо да разклащаш лодката, ако това значи да загубиш доход? Когато парите говорят, истината мълчи. Мегафоните на властта не информират, а инструктират. Правилната“ истина е онази, която е удобна за управляващите. Когато си част от машина, ти си „в тренда“ само като зъбец в колелото.
Лъжата, като умишлено изопачаване на факти, е неразделна част от живота на хората. Бива бяла и положителна, има я като ефект вредна и отрицателна, използвана за навреждане на други хора или за лична облага. Такава обикновено има сериозни последици както за този, който лъже, така и за хората около него.
Лъжата е най-отровната форма на общуване. Психологическите последици от лъжата за самия лъжец могат да бъдат значителни – да загуби доверие в отношенията с близки и познати; да понася стрес от страх да не бъде разкрит; да се чувства тревожен или депресиран в очакване на конфликти, изживявайки се виновен.
Стига се нерядко до морална ерозия, познавателен дисонанс, професионално отчуждение. Мнозина напуснаха журналистическото поприще, за да се спасят от последствията, други го правят напоследък, вдъхновени младежи не напират. Здраво стоят все още лицата от колективния типаж, фабрикуващи пропаганда и манипулации. Примерите за професионална деградация.
Времето роди тези герои. Но и то се променя, вика новите. Национално и граждански активните, мислещите критично, отказващите да прислужват, морално отговорните. Все още звучи наивно. Но истината не е само въпрос на гледна точка, тя е и въпрос на избор. Времето го налага все по-твърдо!
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
