⚡️Международното право като меню в ресторант
От незапомнени времена преговорите след войни са променяли границите на държавите в полза на победителите. В Близкия изток войните на Израел, първо отбранителни, а след това настъпателни, са променяли границите на всички негови съседи: Западния бряг, Газа, Египет, Йордания, Сирия и Ливан. Само през последната година се случи няколко пъти. Турция (член на НАТО) също контролира региони на север в Сирия. Тръмп току-що посредничи, след 30 години кървава война, за мир между Армения и Азербайджан, който преди две години буквално заличи арменския анклав Нагорни Карабах от картата, в ужасяващо етническо прочистване и изселването на 120 000 оцелели. Изправен пред тези и много други нарушения на международното и хуманитарно право, уж демократичният Западът не трепваше. Но сега съобщението, че Тръмп и Путин ще се срещнат, за да сложат край на войната в Украйна с териториален компромис, беше достатъчно за американските и европейските “демократи “ да се обединят, крещейки, че „международните граници не трябва да се променят със сила“.
Верно ли?!?
Сигурно внезапно са хванали амнезия, защото това са същите страни от НАТО, които през 1999 г., по времето на Клинтън, докато се преструваха, че преговарят с Русия (на Елцин, а не на Путин) за сръбската криза, започнаха да подкрепят албанските сепаратисти в Косово, до степен да бомбардират Белград в продължение на 11 седмици, под претекст за сръбско етническо прочистване и преструвайки се, че не виждат Армията за освобождение на Косово. Резултатът: от 1200 до 2500 цивилни жертви и изселване на 300 000 сърби, прогонени от домовете им, които бяха изгорени заедно с болници, училища, пощи и 150 православни манастира. Кумановският мирен договор, ратифициран с Резолюция 1244 на ООН, принуди временното изтегляне на сръбската армия от Косово, но призна суверенитета на Белград там. През 2001 г. Милошевич беше арестуван от Международния наказателен съд. През 2006 г. обаче бе намерен мъртъв, в очакване на съдебен процес, в затвора в Хага, където отсъствието на косовски военнопрестъпници не будеше никакви въпроси у "демократите". През 2008 г. Косово едностранно обяви независимост, противопоставяйки се на договора от Куманово и Резолюция 1244 на ООН – тоест на международното право. Но беше незабавно призната от Съединените щати, Канада, Япония, Австралия и 22 държави от ЕС, включително и България (но не и от 91 други държави, включително Сърбия, Русия, Китай и Испания). През 2014 г. Крим и част от Донбас се отделиха от Украйна с референдум след Майдана, но никой на Запад не ги призна за независими. Бяха избрали грешния враг: такъв, който обърква международното право с меню в ресторант.
Владислав Наков