Потресаващо грубото отношение на летищни служители към неизрядна с размерите на багажа си пътничка на Ryanair на столичното летище е само още един пример за гигантската колизия между иначе елементарни на пръв поглед правила: мериш със сантиметър размера на чантата и знаеш дали ще минеш без проблеми или вероятно ще имаш проблем. Ако искаш да нямаш, сменяш чантата.
Всеки е тръгнал напът, защото му е важно. Как цял самолет с пътници са минали без проблеми изискването за размер на багажа и се стига до личната трагедия на една жена, че не може да излети, защото тя е решила, че няма значение колко са точно сантиметрите – с два-три отгоре е все тая.
Между другото, ако тази мека чанта не беше натъпкана до последния милиметър, тя щеше да влезе в контролната кутия.
Комбинацията между истерията на жената и нарастващата агресия на летищния персонал се превръща в реална трагедия.
Чета коментарите и много са тези, които казват "ами два-три сантиметра ще им стрОшат самолета ли?" Ами точно в това е цялата работа: ние считаме, че правилата са препоръчителна идея, а не задължителни за изпълнение.
В цяла Европа от месеци се говори за ужасно затегнатите правила на превозвача. Как цял самолет пътници са изпълнили изискването за размер, но точно една пътничка не счита за нужно да се съобрази? Точно този пример на недопустима грубост и потресаващо отчаяние вече е дисциплинирало пътниците за следващите полети.
Пътниците са длъжни да познават правилата и оправданието, че не всеки знае всичко, не върши работа. Ами щом знае да плати билет и да се чекира онлайн, за да не му одерат кожата на летището, трябва да знае да прочете и изискванията за багаж.
Бях свидетел на случка пак с Райън на столичното летище. Жена с две малки деца настоява, че има право да се качи с голяма раница, защото е с децата и да се качи преди всички пътници – пак заради децата. Обясняват й за пореден път, че съществуват правила: да е платила за приоритетно качване и да е платила за допълнителен ръчен багаж. Тя повишава тон и казва, че щом е с деца, те са длъжни да се съобразят с този факт. Пак й обясняват какви са правилата. Тя вика още по-бурно, че това е безобразие и ще се обади на телевизиите. Казват й да постъпи както намери за добре, но ако не плати за багажа, той няма как да се качи на борда.
Вече влизах в самолета и не видях кога е платила, но после влезе в самолета с раницата и с децата заедно с пътниците, които не са платили за приоритетно качване.
Единствената екстра на редовните превозвачи е, че там почти никой (но само почти!) не мери в кутия размера на ръчния багаж. Но научили уроците от нискотарифните, при редовните авиокомпании също вече се плаща за ръчен багаж, за избор на седалка, за приоритетно качване, за прироритетно минаване на опашки.
Отношението на летищния персонал на все повече места по света става все по-безобразно и изтезанието над пътниците нещо като норма – както от наземния персонал, така и от кабинния състав, а и от самите превозвачи, които третират пасажерите като натрапници в самолетите си.
Не е случайно, че много хора отказват да пътуват със самолет, защото им е дошло догуша от тормоз.
Нека кажем истината: НЯМА евтини полети, освен моментни промоции, които са за някакво си направление, но само ако човек разполага с време и иска неочаквано да отлети до място, което не е виждал преди и не възнамерява да носи багаж.
Затова, ако се върнем назад – поне служителите на нашето летище би трябвало да се държат възпитано, дори когато се налага да са твърди, защото правилата са нарушени. Несъмнено правилата са валидни и за двете страни, но същото трябва да важи и за поведението на пътниците.
Лияна Панденлиева