– След големия успех на концерта „Всички обичат Мими“ в София, на 12-ти юли вие ще го представите и в Пловдив. Защо избрахте да е точно там и с какви емоции очаквате срещата с пловдивската публика?
Мими.: Аз съм завършила Музикална гимназия в Пловдив и съм изкарала доста време там, така че го считам за втори роден град, макар че рядко го посещавам. Когато съм имала концерти там, публиката винаги е пълнила Летния театър. Моят път стартира в Дома на народната армия в Пловдив, с оркестър „Бели, зелени, червени“, с които започнах да работя още като ученичка. Едва на третия месец от постъпването ми в гимназията, отидох с тях на турне в Москва, което премина страхотно! Никога турне в бившия СССР не е минавало лошо, защото хората там много харесваха българите и българската музика. Беше невероятно – толкова млада да съм на турне с такива велики музиканти. Пловдив има много специално значение за мен.
Развигор.: Със сигурност сме много заредени от концерта в София. Нямаше начин да не продължим с тази инерция и в Пловдив, защото получихме толкова хубави отзиви за „Всички обичат Мими“, от хората присъствали на живо, както и от тези, които са го гледали по телевизията. В Пловдив, Мими ще изпее повече нови песни, ще има и изненади.
М.: Всъщност тези, които няма да са изненада са децата от школата на многоуважаваната и талантлива ръководителка на певческа школа „Art Voices“ – Руми Иванова. В Пловдив ще изпея и една съвсем нова песен, която звучи шлагерно и лятно – „Дансинг на брега.“ Много харесвам тази комбинация между Лобошки и Мариета Ангелова.
– А защо решихте да поканите като специални гости на концерта Мими Николова и Деси Слава?
М.: Мими Николова е голямо име. Нейната песен „Замълчи, замълчи“, звучи в невероятния филм за Гунди и сега хората ще си я припомнят отново. Тя е страхотна певица и не е изгубила гласа си – пее така, сякаш е на 20 години и всички имаме респект към нея. А Десислава има жилище в Пловдив, сега и нейната внучка е там, но Деси би дошла винаги, където и да я поканим. Спомням си, че когато тя беше малка, работех толкова активно, че на път за концерт минавах през моята родна къща само за няколко часа и тя ме гледаше с едни красиви, големи очи, като че ли съм Господ. (Смее се.) Чак по-късно разбрах колко хубаво пее, но я помня като едно сладко и добричко момиченце – ангелче!
– Има ли ваши хитове, които са създадени по реални случки и стои ли такава история в основата на новата ви песен „Ах, очите му“?
М.: Много хора са преживели една такава любов, за каквато пея в „Ах, очите му“. Песента е за тази незаздравяла рана от една недовършена любов, която отново пламва при среща след години. „Вече свърши хубавото време“ също е с подобна история. Това са случки от живота, защото е съвсем нормално понякога една голяма любов да завърши с раздяла, а след време пак да се разгори.
Р.: Почти всички песни, които съм правил, са на базата на реални случки, както правеше и Богомил Гудев – Бог да го прости. Имаме една още по-нова песен – „Вечният спектакъл“, текстът и музиката на която са мои, а Мими ще я изпее. Това е една житейска история, в която разказваме какви сме били и ще бъдем – Дулсинея и Дон Кихот!
– Мими лесна ли е, или е трудна за обичане?
Р.: Тя е много трудна за обичане, но в края на краищата трябва да го направим. (Смеят се.)
М.: Предполагам, че никак даже не съм лесна за обичане! Не мисля, че съм много лесна и за харесване – никога не съм се чувствала красавица, но може би професията ми помага хората да ме харесват! Не съм лесна за обичане, защото съм много взискателна, но явно има и нещо хубаво в мен, след като хората, с които съм била, след това им е било трудно да си отидат! (Смее се.)
– За толкова години, в които сте заедно с Развигор, никога ли не сте се поддавали на изкушението да си изневерите?
М.: Ако аз му изневеря веднага ще се разбере, а той не е имал време да го направи. (Смее се.) Вече на тази възраст – къде ти?! Ех, като сме били по-млади, тогава по-силно сме се обичали и не сме си изневерявали, сега сме си свикнали, но остава уважението, грижата, почитанието…
– Мими, истина ли е, че си била влюбена в Емил Димитров?
М.: Да, това е идол! По същия начин бях влюбена и в Лили Иванова. Емил беше такъв земен и готин човек – за мен беше много велико да се срещна с него. Почувствах се като ученичка, но не беше чак да ми се разтопи сърцето и да припадна, все пак и аз вече бях популярна певица.
– А какви са отношенията ви с Лили Иванова?
М.: Много добри и професионални, след като тя ми изпрати и букет след концерта ми в НДК. За съжаление, всеки е зает с работата и нямаме време да общуваме.
– Една от най-обичаните ви песни е „Вълкът и седемте козлета“. Усещахте ли предварително, че ще се превърне в такъв огромен шлагер?
Р.: Това е много интересна случка. В един от нашите албуми, решихме да има и песен за деца. Спряхме се на най-популярната приказка, а Жива Кюлджиева успя да я побере в текст за песен. Един ден, след като имахме много записи в Националното радио, тъкмо излязохме от там и седнахме на Синьото кафе и изведнъж към мен се отправи една млада и хубава циганка, която пожела да ми гледа на ръка безплатно! Аз приех и тя ми каза, че току-що съм направил нещо, с което хората ще ме запомнят! Наистина се оказа така – тази песен се превърна в наша визитна картичка и я пеем до днес.
– А какво ви провокира да създадете вълнуващата балада „Българийо, децата ни върни“?
М.: Тя е направена, покрай тези чувства, които те завладяват, когато децата ни, заминат в чужбина. Сякаш вече преодоляхме това тъжно чувство, защото те отиват да научат различни неща и после имат възможност да се върнат и да ги приложат. Поне моите представи и спомени от западния свят са, че хората там са по-толерантни, по-засмени и позитивни. В България станахме малко мрачни и сеирджии и съдейки по нещата, които от време на време чета, забелязвам, че има много хора, които се месят в области, в които не са компетентни.
С приятели, на един от рождените дни на Развигор Попов
– Дъщеря ви възприела ли е позитивните неща от западния свят?
М.: Тя вече се е адаптирала за живота там! Много е примерна, толерантна, спазва правилата и територията на другите – усмихната, позитивна, работлива… Не се забърква в конфликти и скандали, а си гледа работа – направо до скука е добра, трябва да е по-авантюристична. (Смеят се.) Сега работи в банка в Берлин.
– А какво прави внучката ви Тайа Мей, която тази година ще бъде първокласничка?
М.: Най-хубавото е, че в училището й ще учи български език по четири часа седмично! Много се радвам, но не знам как ще се справя, защото гледам, че учениците у нас са направо съсипани с толкова претоварена програма. Жал ми е като ги виждам след училище, то им се спи, играе им се, но казват – имам да уча, да пиша…
– Тайа Мей от характера на майка си ли е взела повече, или от баща си?
М.: Тя си е със свой характер, но от баща си е взела веселостта и лекотата – всички я обичат! Забелязала съм, че другите обичат хора с леки характери, които не задълбочават в проблемите и не се оплакват. Майка й ми каза, че на детската площадка всички деца я викат: „Тайа, ела!“ Просто е от хората, които са душата на компанията.
Р.: Сега в детската градина бяха избрали нея и още едно дете да участват в състезание, като „Игри на волята“ – минавали са през разни тунели и други предизвикателства и тя е получила медал!
– Внучката не иска ли да стане певица като Мими?
М.: Аз няма да позволя, защото не пее чисто! (Смеят се.) Сега пее малко по-верничко, но аз исках още от бебе да хваща тоновете. Душата й пее и през цялото време си тананика, но важното е да стане добър човек. Много е емпатична и състрадателна и ако види изолирано дете ще отиде и ще си говори с него. Радвам се на характера ѝ.
Внучката Тайа Мей е артистична, но няма да става певица.
– Сигурно много ви обича двамата с Развигор?
М.: Много! Тя обича всички хора. Вика ни „баби“ и „дадьо“. Тя е направо като Бърборино и смесва много сладко английски с български: „Аз иска да виж туй!“ Чак не ти се иска да я поправяш!
– Вие се радвате на огромна любов и от вашите почитатели. Кои са най-хубавите комплименти, или подаръци, които са ви правили?
М.: Получавали сме много и това е толкова мило, велико и вълшебно, че съм се чувствала безпомощна да отвърна, но се опитвам. Дори само са ти се усмихне някой, или да те гушне на улицата е безценно – всеки ден ми се случва!
Р.: Получавали сме и всякакви подаръци, дори напълнено агне, което само трябваше да опечем, или приготвени кокошки! Хората са много грижовни. (Смеят се.)
– За незабравимата Ваня Костова също се знае, че е била много сърцата и щедра. Вие с какво ще я запомните?
Р.: Така е, ние с Ваня бяхме приятели. Тя беше много сърдечен човек и с който един път е станала близка, след това той остава неин приятел. Веднъж, пътуваме с колите за Родопите с групата и Ваня, като тя ни водеше. Когато вече сме към Смолян и тя изведнъж каза: „Стоп, до тук! Наблизо имаме много големи приятели с ферма – произвеждат сирене и кашкавал и пекат баници. Преди два часа се чухме и те казаха непременно да им се обадим, като стигнем там!“ Така всички хапнахме наистина много хубаво и вкусно, благодарение на контактите на обичаната от всички Ваня. Имахме и други подобни преживявания с нея. Тя беше и много остроумна, а като разправяше вицове много се смеехме – понякога не бяха толкова прилични, но винаги толкова симпатични!
– Болно ли ви е, че звезди като Мими Николова, както и Боян Иванов, Борис Гуджунов и Мария Нейкова, бяха оставени с минимални пенсии, както и за потресаващите условия, в които са били принудени да живеят пенсионерите, в т.нар. домове на ужасите?
Р.: Няма как да не ти стане тъжно, като гледаш всичко това – потресаващо е просто! Една наша позната, преди време ни разказваше как живеят пенсионерите в Швейцария. Там има такива домове за възрастни хора, в които те се чувстват сякаш са в някои от добрите хотели, а тук… Казвали са ни също, че в Унгария се осигуряват абсолютно безплатно всички прегледи и дори скъпоструващите лекарства – за всеки техен гражданин, няма значение осигурен или неосигурен!
М.: Обидно е това, което се случва у нас, нямам думи! Да не говорим за това постоянно вдигане на цените – никой не мисли за пенсионерите! До един момент стига пенсията, но това покачване е много тревожно. Ето, вчера си взехме череши за 16 лева! Хубаво е всеки човек да може да си позволи да си купи, а с тези цени…
– Съгласни ли сте с повечето българи, които са скептични към еврото?
М.: Обещават, че няма да има разлика, но според мен ще има солидна разлика и не всеки ще може да се справи!
– Според вас, трябва ли да се въведе вероучение у нас?
М.: Абсолютно трябва да има вероучение! Аз късно започнах да мисля за тези неща, защото по наше време не се говореше за вярата и Бог. В семейството ми, единствено майка ми постеше преди Великден, а всички други ядяхме месо! Тогава, всичко свързано с вярата се отричаше, но лека-полека започнах да разбирам, че уповавайки се, по-добре вървят нещата.
1,2 Мими и Развигор са уникален творчески тандем.
3 С приятели, на един от рождените дни на Развигор Попов.
4 Внучката Тайа Мей е артистична, но няма да става певица.
Автор: Светла Йорданова
trud.bg