Преди дни, когато излезе информация, че по случая с арестувания варненски кмет по обвинение за корупция в условията на ОПГ се е намерил защитен свидетел – много се смях. Градската мълва е, че този защитен свидетел е адвокат…, който е в близки приятелски отношения с арестувания кмет.
Днес обществото беше шумно информирано, че същият адвокат бил направил публично изказване, с което – видите ли – се бил отрекъл от показанията си и ги оттеглял даже, докато не го разпита съдия.
Та… положението е следното:
1. Мисирките в търсенето на сензационно заглавие са готови да напишат страшно глупави неща.
2. Тоя тупан… какъв адвокат е, че да не знае, че думите, с които си посипва главата с пепел, нямат никаква правна стойност? Показанията му са факт и ги има.
3. Тая работа с отричането на показания няма нищо общо с оная работа с отричането от сатаната, след което те поръсват със светена вода и си чисто нов.
Аз не го знам какъв адвокат е това момче, ама… мисля, че мога да го наема на работа да ми прокопава доматитУ, щото за адвокат явно не става, а ми е жал да не ходи гладен.
Тези му показания…, с които е станал защитен свидетел (за да се спаси) без да помисли, че с думите си може да се вкарва в капана на самоуличаването са му трън в задника – и сега… явно си търси начин за оправдание. Какво по-лесно от това да каже, че е бил под натиск.
Натиск на какво беее?
Ситуацията е много близка до фразата:
„Га ядИ кюфтета – нИ рИва, ся що ривеш?“
Ама нали знаете – у нас всеки, дето се навре сам в капана, после вика:
„Натиск!“
Ми да.
Натиск е.
Натискът на собствената им глупост.
Отрекъл се бил – смешник.
А, колко е срамна самата ситуацията…. не ми се говори.
Лилия Божкова
