Много българи все още тъгуват за Османската империя. Тъгуват си за оковите, за ятагана. Колко напред сме щели да бъдем. Защо гадните руснаци ни били освободили?
Често ме спохождат мисли, които само Наказателния кодекс ме спира да претворя в дела. Особено, когато чуя някой да казва колко добре сме живели по време на робството.
Господинът Савов вероятно е спал или бягал от уроците по история. Щеше да прочете за геноцида над арменците, когато над 1 милион арменци са избити без пощада. Включително разпъвани на кръстове голи. Изклани, гонени. Вероятно Савов е чувал за Баташкото клане, когато са безмилостно изклани жени, деца и старци, дори в църквата. И когато на султана носят отрязана детска ръчичка като доказателство, че бунтът е потушен.
Васил Левски, Христо Ботев, Васил Петлешков, Георги Бенковски, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Панайот Волов, и други хиляди българи, дали живота си за СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ, се въртят в гробовете при подобни изказвания. Хубаво било робството, приятен бил ятягана, хубаво било заптиета да изнасилват и убиват българите. Хубаво било да живеем в чужда държава. Хубаво било да ни карат да играем кърваво хоро около труповете на близките и децата си. Хубаво било да ни продават като роби по пазарите на Ориента.
Толкова ме е гнус от този нещастен подъл ибрикчия, че думите са безсилни да изразят чувствата ми. Робът си иска веригите. Този българин си иска робството. Срам и позор!
Срам ме е!
Елена Гунчева-Гривова