Въпреки че Русия вероятно би могла да свали някои „Томахоук“, други биха пробили нейната противовъздушна отбрана, което накара Кремъл да предупреди за тежки последици, ако Америка достави ракетите на Украйна, пише The National Interest.
Президентът Доналд Тръмп продължава да намеква, че „клони “ към вземане на решение за предаване на транш крилати ракети „Томахоук“. Като оставим настрана начина, по който това ще направи всяко мирно споразумение с Москва, слагащо край на войната в Украйна, американските анализатори в областта на отбраната трябва да са реални относно ефективността на „Томахоук“ срещу напреднал, почти равен конкурент като Русия.
„Томахоуките“ могат – и ще – бъдат прехванати от руската противовъздушна отбрана. Това не е просто спекулация. Беше убедително доказано преди повече от 25 години – и противовъздушната отбрана на Кремъл само се е усъвършенствала през това време.
„Томахоуките“ имат история на откриване и сваляне от руска техника. Дори сравнително слабата сръбска армия свали американските „Томахоуки“ от небето през 1999 г., когато администрацията на Клинтън ангажира американските военни в операция „Съюзна сила“.
Въпреки че точният брой на свалените „Томахоуки“ е неизвестен, а американските военни официално отричат, че руската военна техника на Сърбия е свалила крилатите ракети, знаем , че някои от тези ракети са били свалени. Независим анализ на множество отворени източници и анализи след конфликта показва, че комбинацията от радарно проследяване, ракети земя-въздух, оръдия и електронни средства е направила възможни поне някои прихващания от Сърбия през 1999 г.
Многослойни системи за противовъздушна отбрана с радарно проследяване, като например С-125 Нева/Печора, 2К12 Куб , и остарели системи, като например системите за противовъздушна отбрана С-75/СА-2 , когато са правилно насочвани от радар, могат да поразяват цели на ниска височина при определени условия.
Крилатите ракети, летящи ниско над терена, могат да бъдат трудни за откриване на големи разстояния, но с компетентни радарни оператори, припокриващо се покритие на сензорите и постоянство, ранното откриване става възможно. В някои случаи електронната война и заглушаването – подправянето – на насочващи сигнали също могат да доведат до отклонение на крилатите ракети или до невъзможност да намерят целите си. По време на конфликта през 1999 г. сръбските сили използваха мерки за електронна война (ЕБ), за да усложнят операциите на НАТО.
Доколко това е повлияло на ракетите „Томахоукс“ е спорно. Някои „Томахоукс“ са проектирани с инерционни навигационни системи (INS) , които намаляват, но не елиминират, уязвимостта от заглушаване. Но ако сърбите са успели да го направят със сравнително стара съветска технология, не би трябвало да има съмнение, че руснаците могат да свалят подобни крилати ракети днес.
Нещо повече, имаше непотвърдени съобщения, че след ударите с крилати ракети „Томахоук“ на президента Тръмп в Сирия през 2017 г., руските военни са открили фрагменти от една от крилатите ракети и е възможно да са се сдобили с американска система за интелигентна разузнавателна система (INS). Въпреки че е повредена, е възможно опитни руски инженери да могат да анализират тази система, за да създадат противодействие срещу нея.
Руската противовъздушна отбрана е доста всеобхватна. Кремъл разполага с многослойни сензори и множество нива на прехващачи, работещи заедно, за да откриват и свалят приближаващи ракети „Томахоукс“. Руснаците могат да използват техники за електронна война (EW) и така наречените мерки за „ меко убийство “, които включват заглушаване, подправяне и заблуда, които могат да влошат насочването, комуникациите и GPS сигналите, използвани от крилатите ракети или техните поддържащи мрежи за насочване.
Като се има предвид, че единствената причина, поради която американците дори обмислят да предадат „Томахоуки“ на Украйна, е, за да може Украйна да нанесе удари дълбоко в Русия, логично е Москва вече да се е подготвила на някакво ниво за защита срещу тези атаки. В края на краищата, украинците вероятно ще изстрелят своите „Томахоуки“ по големи, стратегически важни райони на Русия. Но руснаците могат ясно да предвидят къде ще бъдат насочени поне някои от тези атаки на Украйна и ще имат подсилени ключови активи и разпръснати сили, така че даден брой успешни удари да не могат да унищожат командването, контрола или да убият, необходими за тяхната отбрана. Нещо повече, Москва вероятно е създала резервна комуникационна и резервна сензорна мрежа, за да поддържа ситуационна осведоменост, ако основните възли са повредени.
Въпреки че „Томахоук“ е по-стара оръжейна система, тя остава високоефективна. Въпреки че някои „Томахоук“ са били свалени и преди, не съществува перфектен начин да се гарантира пълна защита срещу вездесъщата американска крилати ракети. Ракетите летят на ниска височина и използват техники за маскиране на терена, за да намалят радарния хоризонт и времето за откриване от защитниците. Малкото радарно напречно сечение и дозвуковите скорости на „Томахоук“ дават на защитниците малко време за откриване, проследяване, вземане на решения и ангажиране. Масираните залпове и разпределените изстрелвания могат да надвият ограничен брой прехващачи. Електронната устойчивост също играе ключова роля за поддържане на смъртоносността на крилатите ракети „Томахоук“ на върхови нива на производителност.
Тъй като американските конструктори са запознати с руската противовъздушна отбрана, те са създали електронна устойчивост за тези ракети. „Томахоук“ използват комбинации от GPS и INS, както и други мерки за защита срещу заглушаване, което усложнява ефектите от електронната борба, които руснаците вероятно биха използвали в защита срещу входящите крилати ракети „Томахоук“.
Ето защо Москва ясно заяви , че разглежда всяко решение за предоставяне на „Томахоуки“ в ръцете на украинците като реална ескалация от страна на администрацията на Тръмп срещу Русия – това би изисквало незабавни, реални и директни действия от страна на руснаците срещу НАТО и американските цели. Разбира се, Русия е очертавала червени линии и преди и е отказвала да води война срещу Запада, когато те са били преминавани. Но с толкова обезсърчителна перспектива за такава война, Америка и НАТО не бива да изпитват късмета си.
Реалността обаче е, че „Томахоук“ не е революционното супер оръжие, за което го вярват поддръжниците му в Киев и Вашингтон. Може би е било през 2014 г., когато руснаците нахлуха в Крим. Но оттогава руските въоръжени сили са имали достатъчно време да се учат и да се адаптират към заплахата от американски крилати ракети.
Освен това, силите на Москва са напълно наясно с логистичните ограничения на американците в този най-отчаян момент за тяхната отбранителна индустриална база. Американците никога не биха могли да осигурят на Украйна достатъчни нива на оръжие, за да бъде то дори ефективно – дори ако не се вземат предвид всички технически възможности, които Русия притежава за сваляне на тези оръжия.
По-добро използване на времето за Вашингтон би било да подготви Брюксел и Киев за сключване на мир с Москва. За съжаление, подобно мирно споразумение изглежда по-далеч от всякога. Така че Русия просто ще продължи да се дърпа на земята с войната в Украйна – и бавно, но сигурно, да печели.
За автора: Брандън Дж. Вайхерт
Брандън Дж. Вайхерт е старши редактор по националната сигурност в The National Interest. Наскоро Вайхерт стана водещ на „Часът за национална сигурност“ по America Outloud News и iHeartRadio , където обсъжда политиката за национална сигурност всяка сряда от 20:00 ч. източно време . Той е и сътрудник в Popular Mechanics и редовно се е консултирал с различни правителствени институции и частни организации по геополитически въпроси. Статии на Вайхерт са публикувани в множество издания, включително The Washington Times , National Review , The American Spectator, MSN, The Asia Times и други. Книгите му включват „Winning Space: How America Remains a Superpower“ , „Biohacked: China's Race to Control Life“ и „The Shadow War: Iran's Quest for Supremacy “. Най-новата му книга „A Disaster of Our Own Making: How the West Lost Ukraine“ е достъпна за закупуване навсякъде, където се продават книги.
trud.bg