Мозъкът като градина, животът като пролет
До сега изработвах презентацията си за тайните на кариерното дълголетие – за онази необяснима, но истински вълшебна сила, която държи човека буден, във форма и жаден да се самопредизвиква всеки Божи ден. Дори след половин век живот … на тази земя.
С нетърпение очаквам 16-ти април, когато ще споделим сцена и думи по темата с един изключителен човек – Веселин Маринов, обичан и всеотдаен изпълнител със солидна кариера и вярна публика.
Ще говорим не само за успеха, а и за пътя, който никога не спира, когато душата няма възраст, а само хоризонти.
Преди да си легна, искам да ви честитя Цветница, скъпи мои!
И най-вече – на моята прекрасна дъщеря Лилия – цветенцето ни с аромат на вяра, нежност и смелост.
Бъди ни здрава, минзухарче такова!
Днес подарявам една метафора:
Мозъкът ни е градина. Всеки ден избираме какво да посеем в него.
Ще никнат ли там лалета на надежда, божури от радост, зюмбюли и дъхави люляци обич?
Или ще оставяме плевелите на страха, съмнението, тревогите да пускат дълбоки корени?
Животът ни е даден, за да го живеем с разцъфнала душа.
Нека всяка мисъл е цвете.
Нека всяка обичлива стряха ухае на свежест, благост и щастие.
Тъй да бъде – дом, окичен с върбица, а наоколо – щастливи дечица.
Пращам ви обич.
И нежна прегръдка … от мозък до сърце.
Неделя Щонова