В тихия обеден час на едно от най-красивите места в полите на Витоша – полянката над Драгалевския манастир – се разигра сцена, която би засрамила дори най-коравосърдечния безхаберник. Главна героиня – монахиня, чиято мисия по дефиниция би трябвало да е да пази чисти не само душите, но и околната среда.
Вместо това, въоръжена с кофа, тя реши да „освети“ природата с опасен дар – купчина натрошени стъкла, изсипани не в контейнерите, които бяха на по-малко от 10 метра, а директно на земята, сред тревата, където играят деца, минават кучета и диви животни.
Свидетел на грозната гледка се опитва да обясни, че подобна постъпка е опасна и недопустима. Отговорът? Достолепното „това е земя на манастира и ще правя каквото си искам“. Сякаш Божиите закони и човешкият здрав разум спират до границата на имотната скица.
От кая на поста във Facebook на Pavel Georgiev разбираме, че стъклата са събрани и изхвърлени в кофите. Но горчивият привкус остава – защото ако дори онези, от които очакваме смирение, отговорност и пример, се държат с природата и хората по този начин, какво остава за останалите?
Може би е време да си припомним, че да служиш Богу, не значи да пренебрегваш земята под нозете си. И че вярата без добри дела е просто… празна кофа.
https://glasnews.bg/