Водорасли и медузи покриха плажни ивици
Явлението е характерно за август, а сега започна от юни
Спасителят Петър Русев: “Видя ли тревата, значи морето се разваля”
“Винаги, когато морето започне да изхвърля водорасли, очаквам да се развали. Да дойде и мъртвото вълнение (мъртвакът). Защото изхвърлянето означава, че навътре вилнеят морски бури, които са се “запътили” към брега и скоро ще го сграбчат”. Това обясни пред “Труд news” старши спасителят на Северния плаж в Бургас Петър Русев. Това явление е характерно за края на сезона през август, а сега го наблюдаваме още в началото на юли, потвърдиха и други морски спасители и концесионери на бургаския плаж. Повод за разясненията са множеството снимки и сигнали на изненадани от обилните водорасли по брега плажуващи.
Старши спасителят Петър Русев
Според старши спасителя именно високите температури са причина за изхвърлянето на брега на морската трева.
“Ние я наричаме морска трева. По принцип този феномен се появява през август. Но сега лятото започна с много високи температури. Климатичните промени първо се отразиха на т. нар. мъртво вълнение, което от няколко години взе да се появява още през юни. Именно мощните подводни течения, познатият ни сулоган, изхвърлят на брега значителни количества водорасли”, каза Русев. Според него този процес е доказателство за доброто екологично състояние на морето.
“Цъфтежът на водораслите не е сигнал за замърсяване – напротив, той показва, че Черно море е живо, биологично активно и чисто”, обяснява морският страж и прогнозира, че този процес ще продължи до началото на август.
Като потвърждение, веднага след коментара му след няколко дни спокойно море, започна мъртво вълнение. Флаговете по вишките станаха червени, а вълнението бе два – три бала.
Плажуващи в Слънчев бряг си направиха “Зелени човеци”, аналогични на снежните.
Мъртвото вълнение преди няколко години се появяваше на Илинден и в началото на август. Сега дори има дни в които то връхлита и се оттегля по няколко пъти на ден. Тази аномалия на морето повлече крак и за други. Сега са на ход водораслите и медузите. Най – много водорасли има изхвърлени в Слънчев бряг и на Свети Влас. Много от туристите се забавляват с тях, на брега се появиха “зелени човеци”, аналози на снежен човек. Но други буквално не ги приемат. Смятат морската трева за напаст и замърсяване и не искат да се къпят в морето, разказват очевидци в тези курорти.
На плажа в Бургас пък всяка сутрин тревата се чисти с трактор и затова няма натрупана. Иначе, през миналите лета, концесионерите припомнят, че при почистването са събирали между 20 до 30 тона водорасли.
Вместо 14 лв. за кални бани
Пенсионери се мажат с водорасли
"Водораслите не са ни неприятни. Напротив, ще извлечем полза от това, че морето ги изхвърля. Ще ги ползваме вместо луга. Всеизвестно е, че са полезни и нищо чудно да имат целебни свойства."
Това заявиха пред репортер на „Труд news” група пенсионери, които досега всеки ден са ходили на езерото с луга край Солниците. Откакто таксата за вход обаче е станала 8 лева, те се местят на ивицата.
Доскоро цената, за да влезеш и да се мажеш с целебната луга срещу ревматизъм беше 5 лева. Освен поскъпването с три лева, хората трябва да заплащат и пътуването с атракционното влакче до "калните бани", като цената в едната посока за билетче с него е 3 лева.
14 лева на ден, за да отидеш на езерото с луга са твърде много, отсякоха пенсионерите и вече са масово на ивицата.
Спасителите веднага дадоха превантивни съвети – да ходят на плажа сутрин рано до 11 часа и в късния следобед, да пият много вода и да стоят под чадър, както и да носят задължително шапка.
Оцетът помага
Без паника при опарване от медуза
Масови са случаите, когато туристи се паникьосват при опарване от медуза. Особено ако са във водата, те започват да крещят, да бягат без посока и да се чудят каква помощ да потърсят.
Опарването от медуза по принцип не е опасно и след няколко часа болезнеността, която предизвиква, преминава. Но ако летовникът е алергичен, симптомите могат да бъдат по – тежки. Например затруднено дишане, виене на свят, гадене, повръщане, диария, бързо разпространяващ се обрив, промени в съзнанието, подуване на лимфните възли и т.н.
Тогава трябва да се потърси медицинска помощ.
При всички случаи трябва да се действа спокойно. Най-добре мястото да бъде почистено и изплакнато с морска вода, може и с физиологичен разтвор, може и е добре да се използва и оцет. Мястото не трябва да се изплаква с прясна вода. Може да се приеме антихистамин срещу алергия.
Трайното затопляне привлича екзотични риби
Цъфтеж на морски треви “яде” кислорода в крайбрежните води
Черноморските видове се размножават по-рано
Липсата на кислород заради цъфтежа на фитопланктон в жегите мори по-бавните обитатели на крайбрежните води. Такива замори има почти всяко лято на различни места по крайбрежието.
Даниела Фархи,
Труд news, Варна
Голямото количество водорасли, донесени от вълните и теченията по плажовете, не е опасно за хората, но в жегите крие риск за крайбрежните обитатели. При цъфтежа си през деня фитопланктонът произвежда кислород, но вечер го консумира и така по-малко подвижните организми умират, обясни пред “Труд news” доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология при БАН.
Доц. д-р Виолин Райков от Института по океанология при БАН
Такива замори се регистрират почти всяка година през юли и август, когато е най-горещо. Призори на плиткото изплуват риби с обърнати кореми. Някои са мъртви, други още мърдат, но са омаломощени от липсата на кислород. Явлението се наблюдава както във Варненското езеро, така и в различни прегряти заливчета по крайбрежието. Най-често заморите засягат попчетата, както и прикрепени организми като миди, ракообразни, ларви. По-бързите риби и делфините се спасяват от оксидативния стрес, като бягат на дълбокото, където водата е по-хладна. Затова и въдичарите нямат слука в горещините.
Бързото развитие на някои видове фитопланктон се подхранва от втока на органични вещества в морето от големите реки Дунав, Днепър и Днестър, а високите температури на крайбрежните води водят до бурния му цъфтеж. През последните 5-6 г. интензитетът расте, защото лятото става все по-дълго и още от началото на юли водата и въздухът достигат пикови стойности, обясни доц. Райков. След фитопланктонът идва зоопланктонът, който е храна на медузата аурелия. “Нищо чудно, скоро край позеленелите брегове теченията да изхвърлят и много медузи от този вид. В края на август и началото на септември, когато задухат силни североизточни ветрове, познати като “провеза”, идва времето на доста по-голямата медуза ризостома. Животът и на двата вида обаче е кратък, макар че нямат естествени врагове”, обясни доц. Райков, като припомни, че медузите по нашето крайбрежие не са отровни.
Според учения Черно море е критично, защото е затворено и всеки фактор – климатичните промени, замърсявания, преулов, води до по-отчетливи промени. Изместването на климатичните поясни заради екстремните температури през последните години например води до по-ранно полово съзряване на някои видове като цацата и попчетата. По-едрите като пясъчното, черното и лихнусът още през януари имат зрял хайвер, твърдят опитни рибари. Същото важи и за калканът. Неговият размножителен период вече изпреварва този на забраната за улов. Затова учени и риболовци предлагат ветото да е плаващо и да се налага според размера на рибите. Друг ефект от трайното затопляне на времето са промените в миграциите на черноморските риби и създаване на гостоприемна среда за пришълци – зоопланктон, мекотели и риби. “Някои загиват, други се настаняват трайно. Следим тези процеси, но те се случват бавно и към момента от регистрираните над 20 видове нови видове няма такъв, който да застрашава екосистемата”, каза доц. Райков.
По думите му в Черно море са се появили нови видове средиземноморски попчета. През лятото от юг навлизат ципурови риби, но уловът им не е значим. Сред най-екзотичните нашественици са атлантическият хек и корейската скална риба. Предполага се, че тя е стигнала до нашите брегове от турски развъдници. Разпространението є е бутиково. Хващат я лодкари и въдичари, а престрашилите се да я сготвят твърдят, че вкусът є е превъзходен.
В Черно море пришълци навлизат и с баластните води на корабите. Така от Японско море във Варненското езеро преди няколко години се появи едра скарида, но средата се оказа неподходяща за този вид и той изчезна.
Рибарите обичат да се снимат с подобни екзотични улови, но са притеснени, че заради трайното затопляне на морето скоро може да се появи инвазивен вид, който да застраши традиционните. Дават пример с рапаните, които за около половин век изядоха ядливите стриди и голяма част от черните миди по крайбрежието. Хищните азиатски охлюви днес вече са ресурс, защото уловът, преработката и износът им носят добри печалби. Затова обаче и популацията им намалява, а екземплярите стават все по-малки.
Автор: Мария Кехайова, "Труд news", Бургас
trud.bg