Небесният покровител на България – свети Иван Рилски умира на 18 август 946 г. в пещерата на Рилския манастир, където прекарва последните години от 70-годишния си живот. Свидетелствата в житията на светеца разкриват, че веднага след последния дъх от безжизненото тяло се разнася прекрасно благоухание, което се счита за безспорен знак на святост.
„Учениците обливаха нозете му с много сълзи, обвиха в плащаница свещеното му тяло и го положиха в дървен ковчег. И веднага узнаха навсякъде за смъртта на преподобния и всички се стичаха към гроба му да видят свръхестествено видение: тялото му изглеждаше като заспало и издаваше неизречено благоухание. Недъгавите се молеха, просеха изцеление и се радваха, като се освобождаваха от своите болести“, разказват житията на небесния покровител на България.
От 10 век до днес, независимо от всички исторически превратности, се смята, че гробът на свети Иван Рилски сбъдва желания и помага за разрешаване на сложни проблеми от всякакъв характер. Първоначално тялото на светеца се намира в Старата постница в гората над обителта, която е част от Рилския манастир. Именно там се оттегля Иван Рилски десетина години преди смъртта си и след като създава манастира. Днес това е малък каменен храм „Успение на свети Иван Рилски“. Светецът живее в малка пещера, за която също има поверие, че който успее да премине през нейния отвор, е праведен, добър и честен човек, спазващ Божиите закони. Днес гробът на светеца, след дълги скитания на мощите му, се намира в църквата в Рилския манастир.
Няколко метра над Старата постница и пещерата, където издъхва небесният покровител на българите, се намира лековито аязмо и чешма към извора, който никога не пресъхва. Поверието гласи, че е задължително да се пие от водата за здраве и добруване в живота.
На метри нагоре от чешмата се намира молитвената скала, в която е вградена и икона на свети Иван Рилски. За нея също има много разкази, че молитвите, изречени тук, се сбъдват.
Източник: Уикенд
