Вероятно всеки би искал да научи повече за историята на гоголевия Копейкин и паралелите ѝ с нашенската политика днес.
Представям ви в превод от руски език оригинален текст от Мрежата за десетата глава на “Мъртви души” с включени в скоби аналогии, контаминации и препратки към сегашните обстоятелства у нас.
I. История на създаването на историята
Николай Василиевич Гогол работи дълго време върху поемата „Мъртви души“. В една от главите, а именно десетата, той решава да включи разказ, който да илюстрира ужасите на бюрократичната система (Безкрайния преход).
Идеята за безразличието на чиновниците, бюрокрацията постоянно тревожи Гогол, което го подтиква да добави разказа към поемата. Критиците реагират. Писателят откроява точно този фрагмент от десетата глава като най-добър, затова отказва предложението на издателя да публикува романа без него.
II. Композиция и сюжет
В този разказ авторът избягва лирически отклонения, като се фокусира изключително върху същността на събитията.
Разказът се води от името на пощенския началник (социалните медии), който, обобщавайки, твърди, че на мястото на генерала всеки би постъпил по подобен начин. Пощенският началник споделя с събралите се да обсъдят делата на Чичиков (правителствата на Бойко Борисов – Баце) и историята на капитан Копейкин, който се завръща от войната с Наполеон (войната с ВМРО на агент Иван, иначе Красю Каракачанов Дебелия), след като е получил тежки рани. Връщайки се при баща си (във Варна, кв. “Максуда”) без средства за препитание, той вижда бедното си положение, затова отива в Санкт Петербург (в Добрич, в музея, а после в София), за да поиска пенсия (заплата някаква).
Огромният град силно впечатлява Копейкин и той отсяда в скъп апартамент (в парламента и в офиса на лейтенант Дренчев на бул. “Христо Ботев”).
На следващия ден капитанът отива при генерала (ген. Рундю, иначе пенсионер Радев, със зелени чорапи), където дълго чака да бъде приет. Но виждайки инвалида, генералът го моли да дойде по-късно, значи никога.
Осъзнавайки загубата на последните си пари след театъра (Малък Театър Зад Канала) и ресторанта, Копейкин отново отива при генерала, който отново отхвърля молбата му (да стане премиер).
Когато средствата на капитана свършват, той решава да се разбунтува, заявявайки в приемната (Народното събрание), че няма да си тръгне, докато не му бъде назначена пенсия (докато не стане премиер).
Генералът (ген. Рундю), възмутен от това, нарежда Копейкин да бъде отстранен от столицата.
Два месеца по-късно близо до Рязан (Полски Тръмбеш) се появява банда, за която се говори, че е водена от капитан Копейкин (и войводата Цончо).
III. Концепция
Основната идея на разказа е, че държавата е лоша (колониална и сородоидна), че е безразлична към обикновените граждани (от кв. “Максуда”) и не изпълнява задълженията си.
Чиновниците и високопоставените служители (440 000 държавни чиновници, 40 пъти повече от необходимите според световните стандарти) се грижат изключително за собственото си благополучие (и крадат).
В произведението „Мъртви души“ се подчертава, че не бива да се очаква помощ от властите (от Европейския съюз) и да се търси истината от чиновниците (прокуратурата и съдебната система са гнили ябълки) – те не се интересуват от съдбата на обикновения човек, а загрижеността за гражданите съществува само на хартия (във “Вторични суровини”).
IV. Главни и второстепенни герои
Произведението съдържа главни и второстепенни герои.
Главни герои:
Капитан Копейкин (Коцето) е ветеран от войната от 1812 г., инвалид в беда (няма негови пари). Той е честен (донякъде), съвестен и търпелив човек. Но идва момент, когато търпението му се изчерпва (когато искат да сменят лева с евро) и той решава да се разбунтува, създавайки банда разбойници (с платени автобуси от провинцията).
Генералът. Той (ген. Рундю) е безразличен, безгрижен, делови и строг човек (парясник, и има втора по-висока от него жена-пиарка, няма лошо). Истински представител на бюрокрацията (комунистическата).
Второстепенни герои:
Пощенският началник. Той (това са социалните медии и такива зли глупаци като мен, грешния, и Гунчева) е разказвачът. Той е почтен и спокоен човек (уж де).
Куриерът. Той е този, който придружава Копейкин до местоживеенето му (и навсякъде).
Той (войводата Цончо Ганев, иначе Цонка) е описан като силен и строг човек (много обича да бие в парламента беззащитни човешки същества, като Божанка-Яворчо, и после да ги съди, защото си бил загубил апетита).
Катерина Ивановна. Това (не) е съпругата на г-н Копейкин (той с решение на Районния съд – Варна по гражданско бракоразводно дело № 14183 от 2017 г., има гонв сайта на съда, заведено от Копейкин, е разведен, парясник е като Рундю). Вярна и грижовна пазителка на (нечие друго) семейно огнище.
Генералът-началник (друг генерал, не е ген. Рундю). Той (ген.-лейтенант Бойко Борисов – Баце от с. Банкя) е високопоставен, строг и зает чиновник (15 години горд, но не много умен премиер), който приема Копейкин няколко пъти (в нещо като коалиция, клуб по интереси и далавери).
V. Художествени похвати и средства
Разказът използва различни средства за художествена изразност:
Епитети: „високопоставени чиновници“, „честен войник“, „зъл случай“, „ядосан чиновник“, „скучен офис“ (“агент на Путин”, “наблюдател от най-задните пейки на Червения площад”, “соросоид”, “БРИКСофил”).
Метафори: „бездушна машина“, „лабиринт“, „поток от хартия“, „мелница“, „студен прием“ (“луда работа”, “демократично подпалване на сгради”, “възрожденски чук върху ЕС”).
Персонификации: „офисът беше тих“, „документите живееха свой собствен живот“ (“яйца с червена блажна боя полетяха към свободата”).
Сравнения: „Копейкин беше малък човек“, “Копейкин се чувства като муха в паяжина“ (нищо нямам за прибавяне).
***
Долу вижте оригинални илюстрации на историята на Копейкин.
***
Всеки, който в коментарите си не коментира текста ми, както би трябвало да се очаква от нормален човек, а просто ме хули и обижда по нечия поръчка, е самоидентифициращ се публично тъп и гаден неграмотен простак.
***
Четете моите текстове, те са различни.
Търсете моите книги в tornadobg.com, докато не са ги забранили.
Петър Иванов
