Хората като Тодор Славков е неизбежно да не пият. Високо интелигентни и дълбоко емоционални те вибрират на честоти, които повечето хора не могат да разберат. Мракът на този свят задушава светлината им, а това носи болка – болката да не можеш да съществуваш с цялата си широта в един обладан и грозен свят. Трябва да виждаш по-далеч от носа си, за да видиш нещо друго освен един бохем с чашка в ръка.
Мъжете днес могат само да завиждат за мъжеството на Славков – умението му да владее себе си, да излезе от всяка ситуация с хумор, да бъде недосегаем за грозните нападки на другите. Светът днес се изпълни с пикльовци, които клюкарят, ехидничат, подиграват се, интригантстват досущ като жени. Пикльовци, които никога няма да могат да се потопят в чашката и в живота като Славков, поради простата причина че нямат топки. Нямат топки нито да бъдат мъже, нито да застанат с лицето си пред света. А толкова са ни нужни мъже. Нужни са ни, за да направят света такъв, в който не ти се налага да пиеш, за да оцелееш.
Наздраве, Тодор Славков, където и да си! Един нюанс по-сива стана действителността ни без теб.
Персефона Коре