Само малко да се развали времето – и край –
почват да ме болят и костите, и душата.
На село – каруците, а тука – трамваи
минават през мене и продължават нататък.
Само малко да се развали времето, и мъгли
бинтоват челото на Балкана.
И тук е така, но столичните мъгли
приличат на бяло знаме.
Болят ме костите и душата, обаче съм тук
и здравецът на балкона ни е автентичен –
селски див здравец, пренесох го тук
като някой светец или ароматно величие.
Този здравец дивак ме кара да повдигна очи
и да видя как каруци и трамваи се сливат.
Болят ме усещанията и стиховете и ми личи,
че обичам тази есен красива.
Николай Милчев