И причината не е нито Баце от с. Банкя, нито Гуци, нито Кирето простото, нито булката с тениската, нито даже Рундю, пази Боже, нито че най-после се сдобихме с изтребител F16, дето не ще да фърка, нито даже затова, че псуваме руснаците и настаняваме украинци в хотелите по морето за наша сметка…
Причината е котето Колю, вижте го.
Колю живее срещу църквата "Свети Георги" в Русе в апартамент на втория етаж с добричката, умна и хубава Галя, моя приятелка.
По някаква причина Колю забягнал вчера в полунощ, правим ги тези работи понякога мъжета, нали така?, качил се при комшийка хубавица на четвъртия етаж, и не може да слезе от климатика на третия етаж. Седи горе, гузен и виновен, и жално мяучи за помощ, защото е с акрофобия (фобия от високото).
Галя чува, уплашва се, звъни на 112, те поемат сигнала, и след 5 минути сирени и светлини оповестяват, че пристига пожарната с пълния екип екипирани огнеборци и голям джип с шефа им, самия комисар, не му знам името. Всички разтревожени, състрадателни и съучастващи. Бързо осветяват блока, слагат стълби и със специални дрехи и ръкавици се качват горе и спасяват Колю в транспортна клетка.
Колю е при Галя.
Хепи енд.
Та от този случай, имайки превид какво би било отношението към него и обичайните реакции в подобна ситуации през целия мой досегашен живот, той е доста дълъг, аз бях потресен до дъното на душата си, и, да ви кажа, братя, едва сега разбрах, че наистина сме в Европа и че сме европейци.
Петър Иванов, русенец
