Нomo sapiens sapiens, едва ли ще остане в този си вид до края на XXI век, че дори и до средата му. Той бързо се превръща в нещо друго и това превръщане трудно може да се нарече прогрес или развитие. По скоро е дегенерация и унищожение, поне за значителната част от хората.
Войни, природни бедствия, икономически кризи, ежби между хора, групи и цели народи – всичко това бледнее пред удара, който ни нанасят новите технологии и особено изкуствения интелект.
Под тяхното въздействие човекът скоро няма да бъде друго ”някакво по-добро и по-съвършено същество”, а постепенно ще изгуби човешкото.
Всичко това се случва много много бързо и се случва пред очите ни.
От най-дълбока древност технологията е служила на човека – както първите копия и брадви, така и ралото, каруцата, корабите, първите съобщителни средства, изчислителни машини, автомобилите, струговете или дори компютрите.
Постепенно, с масовото навлизане на цифровизацията и интернет в бита на всеки човек, вече не технологията служи на нас, а ние сме започнали да и служим.
Погледнете зомбитата, които не отделят и за секунда поглед от екрана на смартфоните си. И такива вече сме почти всички. Не смартфонът ни служи, а ние сме станали част от него. Той се е превърнал в наш господар.
След като заработи изкуственият свръх интелект, през същите смартфони той ще ни манипулира абсолютно за всичко. Той ще е наш тотален господар и ние ще бъдем негови слуги, а не обратното.
И лошото е, че този свръх интелект се самообучава, като взема за пример днешните най-тачени хора – най – богатите и успелите, които са същите главни слуги на абсолютното зло. И какъв ще бъде този свръх интелект – същият като тях – обзет от егоизъм, алчност,гняв и всички останали смъртни грехове.
Не е далеч времето, когато всички може да станем подобия на героите от филма “Двойници” с Брус Уилис – разплути хора, лежащи по цял ден в къщи, чиито реален живот в обществото се извършва от приличащи на тях хуманоидни роботи.
Но това ще е по-добрият вариант. Страшния го описва лекторът на Давос Золтан Ищван “цялото човечество може да бъде поместено в сървъри на базата на невронни мрежи в небостъргач подобен на Емпайър стейт билдинг". Ищван има предвид всички хора да се откажат доброволно от биологичните си тела и да заживеят само виртуално, скрити в гигантски сървъри.
И двете перспективи днес звучат налудничаво на повечето нормални земляни, обаче никак не са нито далечни, нито невъзможни. Както казва пак Ищван: "Така лесно биха се решили проблемите с пренаселването и с ресурсите". Утре елитите ще го решат и готово.
Всичко това е защото допуснахме много отдавна зли хора да управляват и света и технологичното развитие, подчинявайки ги изцяло на собствените си разбирания, тоест на алчността и егоизма си.
Злите хора не мислят за човешкото развитие, а само за пари и власт. Затова и развитието на технологиите с много изпревари общественото и човешкото развитие.
Вместо да сме създали досега нов, справедлив и щастлив обществен строй на цялата земя, при който всички земляни да работят заедно за бъдещето, ние още живеем в ада на социалния дарвинизъм, на пазарния капитализъм, на огромните социални неравенства на завистта, алчността, егоизма. Живеем в свят, в който шепа богаташи гледат на останалите хора като на свое собствено стадо домашен добитък.
Абсолютното зло не позволява да излезем от този повече от 200 годишен застой. А най-страшното е, че шепата богаташи, слуги на абсолютното зло, станаха собственици и на свръх технологиите. Допуснахме нещо като атомни бомби в ръцете на неандерталци.
Първо интернет ни разчовечи, превърна ни постепенно в роби на матрицата, в малки деца, в роби, неспособни да правят най-прости анализи и постепенно ни наложи да мислим както иска то – абсолютното зло, и напълно да му се подчиняваме.
Изкуственият интелект ще ни унищожи окончателно. Той е много повече от атомни бомби,защото действието му е глобално и неограничено в мрежата на първото оръжие.
Така, ако се допусне изкуствения свръх интелект да управлява света, сценарият на Золтан Ищван ни е вързан в кърпа.
Един от моите най-любими писатели Иван Ефремов, в книгите си “Мъглявината Андромеда” и “Часът на бика” описва едно далечно човешко бъдеще. Земляните там вече живеят в “ерата на срещналите се ръце”, свят, в който злото е победено. Хората са надживяли всякакви ниЗки човешки страсти. Егоизъм, алчност, завист, гняв не съществуват. Преборили сме злото. Солидарността, хармонията, любовта, надеждите и мечтите са го победили. Човеците са осъзнали, че само заедно можем и трябва да влезем в бъдещето.
Разбира се, в обществото на Ефремов технологиите са много по-напред нали от днес, обаче се управляват за благото на всички и следват човешкото развитие, а не са пред него.
Такъв свят все повече изглежда невъзможен. Реалността е, че има огромна опасност историята на човека, такъв, какъвто е, да свърши.
И спасението е във всеки от нас. Колкото се може повече трябва да осъзнаят, че не господството над другите, не богатството и бентлитата, не луксозните жилища, не разврата и скъпите питиета трябва да са негова цел, а любовта, добротата, взаимопомощта и солидарността. Ако технологиите бъдат в ръцете на такива хора, то те ще служат за добро, подобно на ядрената енергия в атомните електроцентрали. Изкуственият интелект ще може прекрасно да управлява и извършва мисии в космоса, да помага при управлението на земните ресурси, да облекчава човешките усилия във всички сфери.
Но за да се случи всичко това трябва да преборим злото – първо в себе си, после в отделните общества и накрая в целия свят.
Продължим ли по сегашния път, умираме.
Иван Спирдонов