Изпотрепа се смешният правосъден министър да си прави трескав пиар на гърба на „дома на ужасите“ с измъчените възрастни хора, оставени на произвола на съдбата. Другият пък, социалният министър Гуцанов, под чиято опека изобщо са този тип домове, първо се скри, а днес приказва малоумщини по телевизора, вместо да направи проверки по всички домове, в които е обществена тайна какво точно се случва.
Покъртваща беше Веселка, обитателка на дома в Ягодина, която пред тв камерата, с насинено лице, хрисимо, смирено, без капчица гняв, изрече в отговор на въпрос къде са близките и: „Не са идвали… Нямат време хората…“.
„Хората“… Не син, не дъщеря, а … „хората“!
Дръжките на микрофони се скъсаха да обгрижват правосъдния смешник министър какво точно мислел, разни социални началници и прочие, но нито една от тия дръжки не намери „близките“ на тези години измъчвани и умиращи възрастни родители – синове, дъщери – да ги питат: „Вие, бездушници, защо „не са идвали“ при майките си и бащите си, изпъдени от живота им!
Защо са ги изоставили като говеда и дори не са се поинтересували какво точно се случва с родителите им?!
„Нямат време хората…“, тихо изрича баба Веселка.
Изродено общество сме и това трябва да се каже на висок глас! Беззверници, бездуховници, алчни тарикати, егоисти до влуденост, циници, несъстрадателни, нечувствителни – в това са се превърнали българите!
„Хора“, които са изпъдили майките си и бащите си от живота си, са олицетворението на БЕЗБОЖИЕТО НА БЪЛГАРИНА!
Защото „да вярваш в Бог“ не е да се кръстиш по сватби, кръщенета и погребения и по освещаване на бакалии и офиси, вярата в Бог е милосърдие, състрадание и любов, и изпитание да ги утвърдиш!
Иначе всички се пъчат по фейсбуците колко са патриоти, как обичали България, лева и нам си какво, ама да утвърдят любовта си към майките и бащите си не само на хартия и пред хората, никакви ги няма! Те за майките си и бащите си не милеят, България „обичали“…
„Нямат време хората…“
Винаги има време! Ако има любов в теб и човечност! Знам колко е трудно да гледаш болен родител, три години съм гледала майка ми на легло с деменция, но никога, никога, и за миг не я изоставих. И докато умираше бях до нея за да и кажа, че я обичам.
Знам колко е непосилно и тежко, но знам и че човек изоставил майка си и баща си, е същество, което не искам да познавам, и което не мога да нарека човек!
Присъда. Жестока присъда са тези „синове“ и „дъщери“ на всичко това в което се превърна тоя народ. Обезчовечен, бездуховен, невярващ народ, кълнящ се единствено в парите.
Наричащ себе си иначе християнски. Християнски, ама отзад!
Веселина Томова
afera.bg
