Тошко Йорданов – отвратителният образ на политическата деградация в България
Ако има лице, което символизира пълната разруха на българския политически морал, това лице безспорно принадлежи на Тошко Йорданов. Отвратителен не само в изказа, не само в поведението, но и в самия си външен вид – брадясал, навъсен, злобен и вечно кисел, той олицетворява всичко, което народът мрази в „новите“ партии: арогантни, без визия, идвали от нищото и искат всичко.
Днешното му изказване е поредният, но може би и най-наглият връх в тази дълбоко отблъскваща политическа траектория. Пред медиите Йорданов си позволи да заяви следното:
> „Да искаш вот на недоверие точно сега означава, че си кръгъл идиот.“
Да – така се обръща към цялата опозиция, към гражданите, към всеки, който настоява за отговорност и демократичен контрол. Вместо уважение към демократичния процес – получаваме арогантна плесница в лицето на обществото.
Тошко – политическият паразит на прехода
В един нормален свят, човек с такова публично поведение и обидно отношение към обществото щеше да бъде публично осмян и изгонен от всяка политическа трибуна. Но у нас, Тошко Йорданов е депутат. Представлява народа. Получава заплата от НАШИТЕ данъци, за да ни нарича „идиоти“, задето сме дръзнали да искаме вот на недоверие. Същият този народ, който го изтърпява, докато той вие срещу всеки, който не е от неговата секта на политическа подлост.
Какво по-отблъскващо има от човек, който изглежда така, сякаш презира самото си присъствие, но въпреки това настоява да командва всички останали? Със свити рамене, вечно стиснати зъби и поглед, пълен с омраза – Йорданов изглежда като излязъл от подземие на прехода, а говори все едно е над Конституцията.
От трибуната на народа – към трибуната на диктатурата
Преди години, Йорданов и компания обикаляха студиа и викаха срещу „мутрите“. Днес? Сами се държат като такива. Самозабравили се хиени, които искат само едно – никой да не ги закача, никой да не ги контролира, никой да не ги критикува. А който дръзне – „идиот“.
Вотът на недоверие и референдумът не са каприз. Те са право. Фундамент на всяка демокрация. Но Тошко Йорданов не вярва в демокрацията. Той вярва само в себе си и в тесния си кръг. Всички останали – журналисти, гласоподаватели, анализатори – са врагове.
И тук идва парадоксът – човек, който няма обаяние, няма харизма, няма култура, няма държавническа стойност, днес решава, че той ще определя кой може да задава въпроси, и кой не. Той ще раздава етикети – „идиоти“, „вредители“, „предатели“.
Политическа помярщина без дъно
Има такъв народ вече не е партия. Това е култ към омразата, ръководен от омразни хора. А Тошко Йорданов е тяхната икона – лице на лицемерието, външност на лоша сянка, език на примитивен кръчмар, който държи лекции за държавническо мислене.
Не може човек, който изглежда и звучи като квартален агресор, да има власт над съдбата на милиони. Не може в 21-ви век, в Европейски съюз, човек с такава публична омраза към самото понятие „народ“, да диктува дали обществото има право да протестира или да гласува.
Финал: Време е този човек да изчезне от политиката
Тошко Йорданов не просто трябва да бъде критикуван. Той трябва да бъде отхвърлен, посочен и запомнен – като пример за това докъде може да стигне една демокрация, ако се предаде. Ако позволи на подобни фигури – отблъскващи външно, още по-отблъскващи вътрешно – да ѝ диктуват правилата.
Никой не избира своето лице, но всеки избира какъв човек да бъде. Тошко Йорданов е направил своя избор. И с всяка дума, с всяко изказване, с всяка подигравка към демокрацията – той изкопава гроба не само на партията си, а и на всяка надежда, че политиката може да се изчисти отвътре
http://pogled.eu