Наръчник за оцеляване в българската Facebook война

Добре дошли в дигиталните окопи на България! Тук, в безкрайната кал на коментарните секции, се води Великата отечествена война на мненията. Но за да оцелеете, трябва да знаете с кого си имате работа. Всеки отряд има свой собствен, уникален стил на водене на бой.

Нека направим дисекция на бойните стилове на трите основни онлайн племена.

В дигиталните окопи на България войната не е хаос. Тя е изкуство, балет на злобата, в който всяко племе има свой собствен, неподражаем стил в изкуството на интелектуалното заколение.

1. "Умните и красивите" (ПП-ДБ): Интелектуален снобизъм като бойно изкуство

Това са специалните части на пропагандата, елитът, тюлените. Те никога няма да ви нарекат "тъпанар". Това е за простолюдието. Вместо това те ще ви атакуват с оръжия за масово интелектуално унищожение, произведени в медийната екосистема на "Свободна Европа", "Сега", "Клуб Z" и "Дневник". Те никога няма да ви ударят с юмрук. Те ще ви убодат с отровна игла, докато ви се усмихват снизходително. Тяхната война е естетическа. Те не искат да ви победят, те искат да ви докажат, че сте недостоен изобщо да сте на бойното поле.

Пример в действие:

Вие сте професор и сте написали нещо критично. Веднага се появява журналист от медийната екосистема на ПП-ДБ, който не казва "Ти си прост", а с хирургическа прецизност пита: "Извинявам се, в кой Американски университет преподавате и какво?".

Това не е въпрос, а снайперистки изстрел. Целта му е да ви накара да се обяснявате, да забърка работодателя ви и да ви превърне от критик в обвиняем.

Основен похват:

Юридическата полуистина. Това е техният специалитет. Ще ви представят един формално верен, но напълно подвеждащ юридически факт, за да направят целия ви аргумент да изглежда глупаво. Когато фактите са срещу тях, те пращат юристка, която с апломб ще ви обясни, че прекратеното дело за милиони "много лесно се обновява". Тя, разбира се, пропуска да спомене една дреболия, наречена 5-годишна погасителна давност, но това са подробности, които само объркват масите.

Стил: Интелектуална агресия, маскирана като цивилизован диалог. Целта им е да ви изкарат некомпетентен, морално дефектен и смешен, но го правят с усмивка.

Това е капан за невежи – интелектуална клопка, в която вие трябва да доказвате, че разбирате от право по-добре от тях.

Втори похват:

Атака чрез легитимност. Те не атакуват това, което казвате, а това, което сте. Въпросът на журналист от "Сега" и "Свободна Европа" – "В кой Американски университет преподавате?", е шедьовър в този жанр. Това не е любопитство, а искане на документи на входа на рая.

Подтекстът е: "Ти кой си, че да говориш?". Целта е да ви извадят от ролята на критик и да ви вкарат в ролята на обвиняем, който трябва да доказва правото си на мнение.

Трети похват:

Психологическата аутопсия. Те няма да ви нарекат "идиот". Това е за простаците. Те ще ви поставят диагноза. Ще ви обявят за "нихилист", "циник" или "страдащ от когнитивен дисонанс". Те не са ви врагове, те са вашите терапевти, които с тъга констатират колко сте болен.

Целта им: Не искат да ви победят в спор. Искат да ви накарат да се почувствате малък, прост и недостоен изобщо да участвате в него.

"Пазителите на вярата" (Възраждане): Яростта като свещена мисия

Тук няма финес. Тук има свещен огън. Те са кръстоносците, а вие сте еретикът. Всеки спор е джихад. Тук финесът е забранен със закон. Това е щурмовият батальон. Те не дебатират, те атакуват. За тях всяка критика към Вожда Костадин Костадинов е акт на национално предателство, което заслужава само едно – унищожение.

Пример в действие: Написали сте нещо саркастично за техния идол. Появява се верният боец Киро. Той няма да ви пита за университета. Той директно ще ви постави диагноза: "Ти си поредната мазна неграмотна плюнка по пътя му". Ако опитате да отговорите, той ще ви информира, че страдате от ефекта на Дънинг-Крюгер…

Основен похват:

Атака Ad Deum (Атака към Бога). Те не просто ви обиждат лично. Те ви нападат за това, че сте осквернили божеството – Вожда. Репликата "Ти си поредната мазна неграмотна плюнка по пътя му" е великолепна. Вие не сте опонент. Вие сте мръсотия по свещената пътека, по която върви Месията. Вашето съществуване е обида за Вярата.

Втори похват:

Заплахата като реторика. Любимият им инструмент е заплахата със съд. Това не е просто агресия. Това е дълбоко убеждение, че Държавата и нейните репресивни органи (съд, прокуратура) са техни инструменти за наказание. Те не искат справедливост, те искат възмездие. За тях съдът не е място за дебат, а модерна гилотина за враговете на народа.

Трети похват:

Емоционалният камикадзе. Те ще ви залеят с толкова чиста, неподправена, първична злоба, че всеки опит за рационален отговор е безсмислен. Те са готови да изглеждат като луди, стига да ви накарат да се почувствате атакуван и отвратен. Те не пазят собствената си репутация, те жертват всичко в името на атаката. Целта им не е да ви оборят, а да ви изтощят. Да направят цената на вашето свободно мнение толкова висока, като ви заливат с обиди и заплахи, че следващия път да се самоцензурирате.

Стил: Първосигнална ярост и директни обиди. Те не искат да ви оборят, те искат да ви смачкат, уплашат и накарат да замълчите.

"Администраторите на реалността" (ГЕРБ/ДПС): Интелектуално самосрутване

Те са спящият дракон. Рядко влизат в директен бой, защото знаят, че тяхната сила не е в думите, а в контрола над ресурсите. Когато все пак се наложи да се появят, го правят тромаво, но винаги преследвайки конкретен интерес.

Основен похват: Опитват се да изградят сложна атака, която се срива под собствената си тежест. Те толкова са свикнали да не им се налага да бъдат логични, че когато опитат, резултатът е комичен.

Втори похват: Офлайн превъзходство. Техните атаки са слаби, защото те не се нуждаят от тях. Защо да се биеш с мечове в калта на Facebook, когато държиш държавния бюджет и контрола над институциите? Всеки техен слаб онлайн аргумент е просто напомняне: "Ние може да не сме умни, но сме силни. А ти си просто някакъв човек, който пише някакви неща."

Целта им: Те не се опитват да спечелят дебата. Те се опитват да ви напомнят, че докато вие си пишете, те управляват. А това е най-силният аргумент от всички.

От фейсбук профила на Николай Райчев, професор по квантови изчисления в АУБ

trud.bg

Related posts

Ех, Европо, ех стара лицемернице, как не ти трепна за хората, за децата в Газа

Водим Германия по поскъпване на храните

Турция ще влезе ли във война с Израел? Сирия – ябълката на раздора

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете. Прочети повече