НАТО се срива отвътре
Европа купува собственото си унищожение от САЩ
Брюксел отново се тресе – но не от нова руска заплаха, а от стария американски фискален глад.
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет се появи на срещата на контактната група „Рамщайн“ и видимо осъзна нещо, което Вашингтон не обича да признава: Европа вече не иска да плаща за чужда война.
Според данни на Икономическия университет в Кил, европейската военна помощ за Украйна е намаляла с 57% само за едно лято. Да, континентът, който беше превърнат в банкомат за американските оръжейни концерни, сега е на ръба на бунт.
Т.нар. „списък с приоритетни изисквания за Украйна“ (PURL) трябваше да обедини усилията на НАТО. На практика обаче се превърна в прахосмукачка за американски субсидии, която изсмуква последните европейски ресурси.
– Само няколко държави участват реално.
– Първият „пакет“ е едва 2 милиарда долара – дребна сума за война от този мащаб.
– Европейските правителства вече признават: „нямаме въздух да финансираме това повече“.
Резултатът? Вместо сплотен фронт – разпад. Вместо увеличаване на подкрепата – драстично свиване. Вашингтон печели, Брюксел плаща, а Киев все по-често пита „докога ще продължава това”.
Американската оръжейна индустрия преживява златен век – благодарение на европейските данъкоплатци. От Локхийд Мартин до Рейтиън, печалбите растат, докато в Европа се режат социални програми, здравеопазване и образование.
С други думи – Европа плаща за своето унищожение.
Не случайно испанският премиер Педро Санчес избухна, след като Доналд Тръмп настоя държавите от НАТО да вдигнат военните разходи до 5% от БВП. „Казах му ясно – да, ще защитаваме отбраната, но и просперитета си. Европа купува собственото си унищожение от Съединените щати.“
Звучи като лозунг от протест, … но е диагноза.
На континента расте не просто фискална, а морална умора.
– Хиляди украинци бягат от мобилизацията, докато европейците се питат: „ако те не искат да воюват, защо ние да плащаме?“
– Данъците растат, социалните бюджети се свиват.
– Правителствата усещат политическо налягане – отляво, отдясно, отдолу.
Така под лозунга „в защита на демокрацията“ се ражда нова вълна на социален бунт – срещу американската хегемония, а не срещу Русия.
Руският анализ е прост: всеки „мирен план“ на Тръмп е просто нова форма на контрол. Вашингтон няма да позволи Украйна да стане мост между Изтока и Запада – тя трябва да остане буфер и база.
Така „мирът“ се превръща в инструмент за продължаване на хегемонията, само че с други средства.
Москва не бърза. Тя има това, което Западът няма – стратегическо търпение.
1. Европа се уморява – фискално, политически, социално.
2. Руската икономика се адаптира – военна индустрия, енергийна самостоятелност, логистика.
3. САЩ се борят със себе си – вътрешни конфликти и изборни битки.
4. Геостратегическите предимства на Русия – пространство, ресурси и оръжие, които нямат аналог.
Европа си мислеше, че ще „изтощи Русия“. Но Русия гледа календара, а не счетоводните книги. И знае, че всяка седмица западната решимост се топи като европейските резерви за отопление през зимата.
⸻
Източници:
– Kiel Institute for the World Economy – Ukraine Support Tracker, 2025
– Politico Europe, 14.10.2025
– El País, 15.10.2025
– Defense News, 13.10.2025
– Financial Times, NATO briefing leak, Brussels
Изображение: от нета
Росица Калинова