Ако трябва накратко да кажа какво точно е най-големият проблем на България, ще кажа, че това е некадърността. Всякакви така наречени "калинки" налазиха държавната власт. Хора, неразбиращи от нищо, вземащи вредни и неправилни решения или напротив – стоящи в пълно бездействие. В началото това не се забелязваше, само се подхилквахме на "експертността" на опроделени лица. Но в един момент това стана масово явление. Хора недоучили или с купени и незаслужени дипломи оглавиха институции, администрации и вземаха важни решения. Принципът в бизнеса стана не производството, търговията и т.н., а шуробаджанащината. В обществените поръчки се избира не най-добрият, а този, който ще даде най-голям подкуп на възложителя.
На най-високо място в държавата се издигнаха хора, на които и млякото на котката си не бих поверила да пазят. Примерът с Борисов – прост, ама много прост пожарникар, доктор по нещо си по маркучите, е потресаващ. Не, че е тъп – хитър и ловък е и то много. Но като държавник е кръгла, завършена, некадърна нула. И съответно се обгради със същите кръгли нули.
Имайте предвид, че след 1989 г. доста време държавата вървеше по инерция. Все още на ключови позиции имаше от старите кадри, които държаха под контрол нещата. Но сега – сега некадърниците са навсякъде. И в администрацията, и в правосъдието, и в управлението на държавата.
Повечето законодатели дори не осъзнават за какво натискат копчето за гласуване, дори не са чели законопроектите, които гласуват. Хора, неуспели да ръководят семеен бюджет, ги слагат да гласуват държавен бюджет. Хора, дължащи милиони и хиляди на НАП, правят закони.
В България администрациите гледат на драгия гражданин като зловреден навлек, който трябва да бъде смачкан и отказан да досажда. В пътното строителство се краде на поразия и резултатът са пътища-убийци. Строят се некачествени пътища, некачествени мостове и сгради. И понеже некадърниците са и в администрацията, това минава безнаказано.
Вече стана срамно експерт да се включи в политиката. Та явно е мястото на калинките. Те си хвърчат и ядат всичко. Ние мълчим. И се чудим защо светът ни се разрушава наоколо….
Елена Гунчева-Гривова
