В последните дни атмосферата около членството на Северна Македония в ЕС отново се нажежи. Политици, близки до Виктор Орбан, отхвърлиха поредните опити на нашите евродепутати за промяна в доклад за напредъка на Македония в преговорния процес. Така има опасност Скопие да ни открадне окончателно езика и историята, тоест – да влезе в ЕС с т.нар. македонски език като стар и изконен за хората около Вардар, а не като изкуствено създаден преди 80 години. Същото се отнася и за историята – стотици имена и събития от родната ни история да се окажат част от македонската.
Виновен ли е Орбан за антибългарската политика по отношение на Македония. Формално погледнато е виновен. Обаче, има едно “но”. Нека сме наясно – Орбан си гледа неговия национален интерес. По същия начин националните си интереси гледат Ердоган, Вучич, Фицо, Путин или Си и така и трябва да бъде.
Та, Виктор Орбан иска да създаде оста Будапеща – Белград – Скопие, през която Унгария да има влияние не само на западните Балкани, а и в цяла Европа.
Дали зад тези унгарски интереси стоят Русия, Тръмп, папата или Германия, не можем да твърдим.
Унгарският премиер неотдавна заяви: Северна Македония, Унгария и Сърбия принадлежат към един икономически регион, което създава огромен потенциал за регионално сътрудничество. Но проблемът е, че Северна Македония и Сърбия са извън ЕС, така че не можем да създадем единно икономическо пространство".
Още преди години влиянието на Будапеща проникна в медийното пространство на Северна Македония. Двама медийни мениджъри, Петер Шац и Агнес Адамик, организираха закупуването на големи медии, сред които ТВ Алфа, порталите „Република“, „Курир“, „Лидер“, „Денешен“, „Економски“, „Вистина“ и „Нетпрес“.
Всички те днес са свързани с управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и нейните лидери.
Каналите, подкрепящи ВМРО-ДПМНЕ, са получавали и непряка финансова подкрепа от унгарски предприятия чрез реклами.
Неотдавна правителството в Будапеща отпусна на Скопие заем в размер на 500 млн. долара. Това е най-голямата унгарска финансова подкрепа за друга държава.
В същото време Сърбия и Унгария засилват военните си връзки чрез споразумение за стратегическо сътрудничество в областта на отбраната. Споразумението включва планове за съществено разширяване на съвместните военни учения. Сръбският президент Вучич дори заяви, че би искал двете страни да направят стъпки към двустранен военен алианс или съюз.
От своя страна унгарският министър на отбраната Салай-Бобровницки е определил Сърбия като най-важния военен партньор на Унгария извън НАТО и ЕС.
Най-точно описва действията на Орбан със Сърбия и Северна Македония германският анализатор Даниел Хегедюс:
По този начин си купува влияние в един геополитически стратегически регион, гарантира си лоялност сред елитите, които един ден биха могли да бъдат съюзници в ЕС. Създава и печеливши възможности за унгарски компании и инвеститори – много от които имат близки връзки със собствената му партия Фидес.
Но как България и българските политици отговарят на външната намеса по отношение на “вечната ни мъка” Македония?
Да си го кажем честно – Българските политици не предприемат активна позиция по въпросите със Северна Македония. Те не се ангажират със сериозни усилия за разрешаване на споровете между България и РСМ. Това подкопава националните интереси (ако изобщо може да се говори изобщо за такива в сегашната ни ситуация) и създава усещане, че България не играе активна роля на балканите.
И още нещо да си кажем честно – Македония отдавна не е национална кауза за българския елит. Затова не е чудно, че политика ни в Северна Македония, а и във всички територии на някогашното българското землище, претърпява крах.
Никой наш управник не е задал или отговорил следните въпроси; Каква е нашата стратегическа цел по отношение на Македония? Какво си представяме, че ще се случи накрая – Северна Македония ще се присъедини изцяло или частично към България, или ще остане независима държава, в която мирно ще съжителстват различни етноси, един от които е българският, или нещо друго? Какво всъщност искаме?
За сравнение – в Сърбия и Гърция правителствата се сменят, но политиката им по отношение на България и българите е последователна. Те знаят какво искат и нямат скрупули в действията си. За сведение на нашите политици – така се прави.
Подобно умна и далновидна е и политиката на Румъния по отношение на Молдова. И там повече от половината население са румънци, както и в Македония са българи, обаче омраза няма и дори има широка подкрепа за сливане между двете държави.
А България? Ние нямаме анализ какво губим и какво печелим от влизането на Северна Македония в Европейския съюз – в етническо, политическо, икономическо, военно, културно и пр. отношение? Какво печелят и какво губят от влизането на Македония в ЕС различните държави – другите Балкански страни, САЩ, Германия, Франция, Русия, Китай? Какво печелим и какво губим ние от техните печалби и загуби?
Нашите днешни лидери са заети с мазнене пред шефовете в Лондон и Брюксел, с помощта за Украйна и с влизането ни в еврозоната. Те не гледат на Македония като на “вечната българска мъка”, не гледат на нея като на откъсната от родната плът територия и население, не разбират каква непреходна важност има тя за България, а се вторачват в съмнителни временни предизвикателства и най вече в личните си, групови и партийни интереси.
За разлика от Гърция, Сърбия или Унгария, България няма национална кауза, няма дългосрочна визия за бъдещето си, и, в край на краищата, няма политици патриоти, които да ги формулират и изпълняват.
Националните ни медии в голямата си част са либерално-глобалистки до мозъка на костите. Ако изобщо говорят за Македония, те обикновено манифестират идеите за самоопределение. Ако питаме тях – нека македонците са си македонци, нека си пишат на какъвто си искат език и си измислят каквато си искат история. Под влияние на тези медии много млади, а и не толкова млади българи изобщо не се интересуват от темата Македония. Тя не е част от обществения дебат.
Да погледнем и формално! Какво имаме днес, какво можем да противопоставим като държава на Гърция, Северна Македония и Сърбия, а какво можем да привлечем македонците да погледнат с други очи на България – унищожените ни икономика, култура, образование, здравеопазване? Политици еднодневки и идеи еднодневки? Пълната ми зависимост от Брюксел, Лондон и Вашингтон?
Да си българин в България днес е тежко изпитание. Българинът е потиснат от собствените си институции – безхаберни и корумпирани. Как българинът в Гърция, Северна Македония и Сърбия да очаква защита от българската държава при положение, че тя не защитава нейните си граждани вътре в България.
Заради всичко това, нека не съдим Орбан или Вучич, а погледнем нашата си “кочинка”. Ние сме си виновни за всичко!
Иван Спирдонов
