Неприятното усещане да чуваш политически призраци. Рано сутринта Надежда Нейнски, бивша Михайлова, се раздаде от небитието, за да обяснява как моряците от кораба "Вежен" може и да са виновни.
„Слушам бодряшки изказвания от кой ли не как не можело да бъде саботаж, дори и да се е случило то не е саботаж. Никой от нас не знае какво може да е се случило“, каза бившето външно бедствие на България…
Не мога да схвана и никога няма да схвана тази порочна психика. Първата мисъл на всякакви такива екземпляри е – ами ако са виновни.
Това не е случайна фраза.
Точно нея използва Иван Костов по отношение на медицинските сестри в Либия и това им подпечата дългата затворническа сага. Сега Нейнски реагира по абсолютно същия начин. Българин ли е – значи е виновен. Значи е таен путинист. Значи е морски саботьор и трябва да си получи заслуженето. Това е патология на духа. Смазващото усещане, че тези, които са ни управлявали имат за цел да се харесат навън, а не да защитават собствените си граждани.
Да, никой не може да каже какво точно е станало.
Но имаме онази идеалистична презумция за невинност.
При нас обаче е обратното – българските моряци априори са виновни.
Така се описва картината на един катастрофирал свят в който саботажите навсякъде и абсолютно логичната хипотеза, че може да е станал фал, гаф, засечка, проблем просто не съществува.
А Нейнски в такава ситуация иска да се изживява като прокурор.
Не знам за другите – тази обаче наистина е виновна…
Александър Симов
