Мисля, мисля и не мога да възприема наглостта на европейските лидери да се самопоканят във Вашингтон.
Това ми звучи като лебедова песен на старата госпожа Европа, на която пречат не само токчетата й за да играе любимия си валс.
А нещата напреднаха с доста голямо темпо и не съм сигурен дали госпожата с тези си отрочета ще издържи или ще предприеме някакви реформи за успее да се нареди някакси на световната софра.
Тръмп успя да нареди държавата си пак в челните редици на световната политика с жестове нелицеприятни за Зеленски и компания.
Много важно е днес каква позиция ще избере за да излезе наистина като световен лидер.
Отзвукът от Аляска още трепти в ефира и няма как той да се изметне от това, за което говориха с Путин.
А съм сигурен, че това никак не са били захаросани масали, опаковани в красив целофан.
Ще успее ли Тръмп да убеди васалите си, че времената вече са други и, че те трябва да променят нагласата си спрямо новите условия на наченките за нов световен ред, на преразпределение на сферите на влияние?
Малко се съмнявам това да стане без сътресения, защото евро-управлението много ми напомня за онази цинична сентенция за новия бардак и старите му труженички.
Ако погледнем реално, нито Макрон, нито СТАРМЪРморко, а още по-малко Урсула са в унисон със задаващото се време.
Тяхната политика на някакъв реваншизъм касаещ времето от преди почти сто години ми се вижда съвсем не на място.
Може би някои бленуват за имперските си отминали години, но те не са в състояние да ги укрепят, а камо ли да отделят ресурси за осъществяването им.
Нито Англия, нито Франция са в състояние да си възвърнат това влияние, като от преди двеста години.
Англия е в прахта на доскорошната си колония Индия и не съм сигурен дали изобщо има някакъв принос за развитието й.
Франция бе позорно изгонена от централна Африка и там дума не може да се отвори за връщане на влиянието й.
Германия се видя какво може през двете най-големи войни в историята на човечеството и се разбра, че само със собствени ресурси нищо не може да постигне, въпреки високото си технологично развитие.
А и времето на англо-саксонската хегемония изтече безвъзвратно в днешния свят на развити и развиващи се технологии.
ЕС пък не постигна целите си.
Той бе замислен да бъде единна държава според две френски декларации, проповядващи различни начини на формиране, които не дадоха резултат.
Тези на Дьо Гол и на Шуман.
Някси не достигна кураж на европейците да заемат твърда позиция по въпроса и е основната причина за колебливите им половинчати и неадекватни решения.
Точно това трябва днес да поставят на масата пред Тръмп, а не да пробутват на преден план киевският наркоман и да се крият зад гърба му и да скимтят как им пропаднаха великите планове за разпарчатосат и си поделят Русия и природните й ресурси.
Тръмп разбра, че тази мисия е невъзможна, че повече от половината свят не иска вече тази овехтяла и изтъркана кауза.
Жалкото е, че сравнително по-възрастният Тръмп усети посоката на азиатския вятър, който от време на време докарва и сибирски хлад и се ориентира как да постъпи и го прегърна като истинско камикадзе.
Стига да му дойде кураж и да отвори очите на пишорковци като Макрон, Урсула и компания.
Днес ще видим какво следва.
Енчо Иванов