Вилнеещи по моловете тийнейджъри стреснаха българите, които бяха забравили колко важна за спокойствието им е професията охранител. В съзнанието на много хора това са яки мъжаги с бухалка в ръка – образ, създаден от бодигардовете през 90-те, които не само не ни помагаха, а трябваше от тях да се пазим. Каква е ролята на охранителя сега и можем ли да сме спокойни за себе си и децата си, разговаряме с Николета Атанасова.
– Госпожо Атанасова, професията охранител придоби лоша слава през 90-те години, нещо промени ли се оттогава?
– Да, доста се промениха нещата. Авторитетът на охранителя вече не е свързан с това да прилича на мутра. Той е в помощ на бизнеса, работи на местата, където се събират повече хора, подпомага гражданите, следи за реда и спокойствието. Той е първият човек, като ще реагира при инцидент и ще повика хората, които трябва да помогнат – пожарна, полиция или Бърза помощ. Преди години – между 2000 и 2010 г. на охранителя се гледаше като на частен полицай. След това професията стана неатрактивна, взе да запада, заплатите станаха много ниски – около минималната работна заплата, на много места охранителите са пенсионери. Дойдоха и много жени. Обикновено една професия започне ли да се феминизира, значи е ниско платена. Освен това има хора, които започват такава работа временно или са такива с по-ниско образование и не могат да се пласират. При други това е втора работа. От това страда авторитетът и качеството на професията, защото много хора си казват – за толкова пари, толкова работа. Отиват нощно време да си дремнат малко.
– След много перипетии беше приет Законът за частната охранителна дейност. Сега обаче предстоят промени, какво ги налага?
– Промените са свързани с това, че в закона някои неща не са домислени. Едното от тях е забраната за използване на подизпълнители. Когато става въпрос за физическа охрана би могло да се приложи, могат да се наемат директно хора на място, ако дадена фирма е спечелила конкурс за клиент, който има обекти в цялата страна. Но когато става въпрос за патрули, тогава не може да се мине без подизпълнители, няма фирма, която да има 100% национално покритие. Дори и най-голямата, с най-голям процент патрули, няма покритие във всички градове и населени места и там се налага да се използват местни фирми – подизпълнители. А това е една предпоставка за постоянно нарушаване на закона. Друга недомислица е уведомлението към полицията 48 часа преди приемането на обект. Понякога се налага да стане веднага и тогава не може да се спази това изискване. Ако например разбият обекта, клиентът иска веднага да се поеме охраната, което води отново до нарушаване на закона. Сега очакваме това да се промени. И трето – фирмите настояват за разрешение да могат да наемат охранители с основно образование. Сега даже не е разрешено да се наемат хора със завършено семестриално средно образование и неположени матури. А е много трудно с намирането на кадри, особено в по-малките населени места.
– Въпросът с кадрите няма ли да бъде разрешен, ако бизнесът направи заплащането на охранителите по-достойно?
– Във всички случаи, когато заплащането е добро могат да се намерят млади хора, на които да им е интересна тази професия. Но това зависи от възложителя. Проблемът е, че ниското заплащане се определя от пазара. Повечето клиенти не смятат, че това е високо квалифициран труд и си заслужава да плащат повече. Особено държавните институции. От фирми в бранша съм чувала, че се пускат конкурси и обществени поръчки на цена, при която, ако фирмата поеме поръчката, не може да плати минималната работна заплата на охранителите и трябва да додаде. И тогава трябва да се работи с по-малко охранители, които правят повече часове работа, което пък и нарушение на Кодекса на труда. Или пък някои от тях не са на трудов договор, което си е в сивата част на закона.
– Вие сте подготвили практически наръчник на охранителя, на какво го учите в него?
– Аз от доста години съм в бранша и това, което забелязах е, че има много информация по темата, която охранителите няма да прочетат. Липсваше нещо, което да е малко, практично и където бързо може да се направи справка как да се действа, защото това, което се учи на курсовете или при инструктажа, след известно време се забравя, няма всеки ден инциденти. Наръчникът може да бъде и едно ръководство за обучение.
– Сега подготвяте и втори наръчник за работата с непълнолетни. Особени правила ли трябват за тях?
– Това възникна вследствие на инцидентите в моловете, в което ние също бяхме въвлечени и като сдружение взехме отношение. Една от фирмите е заета с охраната там и имахме информация за проблемите с групите от непълнолетни. Ние като сдружение искахме да помогнем за решаване на проблема. Всичко, което правим е да сме полезни на бранша, защото всеки един инцидент, свързан с охранител, който не е реагирал правилно, удря по авторитета на професията. Всичко е доста сложно, сам охранител не може да излезе и няма как да се справи с група младежи (така наречените „локали“ – б.р.), които може и да са взели някакви опиати или стимуланти. Знаем, че при такива препарати човек не изпитва страх, болка и има неимоверна сила. В един от моловете миналата година група младежи биеха с боксове един човек и охранителят сам нищо не можеше да направи. Друг е въпросът, че е могъл да забележи назряващия конфликт и да извика превантивно полицията, но не е могъл да излезе сам срещу тези младежи. Ако работиш в мола, тези групи трябва да бъдат наблюдавани още от входа.
– Охранителите значи трябва и да са и психолози, как се подбират такива кадри?
– Да, във всички случаи трябва да имат поне елементарен усет. В този смисъл не всеки става за охранител. Законът изисква да са физически и психически здрави, да не са осъждани и да имат сертификат за придобита професия охранител. Едно време имаше психологическа пригодност и това беше добре, защото някои фирми взимаха формално този документ, но в други охранителите наистина полагаха тест при психолози и ако специалистите преценяваха, че човек не става, той не беше назначаван. В стремежа си да помогна на охранителите да имат едни точни и конкретни насоки как да действат при малолетни и непълнолетни нарушители, поисках от Консултативния съвет на МВР точни и конкретни указания, защото Законът за частната охранителна дейност не прави разграничения във възрастта на правонарушителите. Оттам направиха запитване към Института по психология на МВР, който даде конкретни препоръки.
– Мода или необходимост е да имаш охрана и доколко личните телохранители могат да те спасят, ако някой ти е вдигнал?
– Необходимост. Даже вече клиентите предпочитат да заменят охраната с технически средства. Човешкият фактор винаги може да допусне грешка, докато техниката – не. Що се отнася до личната охрана, не са много хората, които имат такава. Това е скъпа услуга и не всеки може да си я позволи. Обикновено я поръчват хора с големи бизнеси. Но в повечето случаи дори те, ако са с чист бизнес, нямат нужда. А ако някой ти е вдигнал мерника, въпрос на време е да ти намери цаката.
– Доколко е опасна тази професия?
– Опасна е, защото изначално работата на охранителите е да влизат в негативни ситуации. Приложното поле на тази професия е в ограничаването на правата на гражданите – да не влизат в частна собственост, в банките да са без оръжие. Във всички случаи охранителят трябва да въздържа хората от дадени действия. И ако гражданите, които са възпрени от някакво действие са по-изнервени, има висок процент риск те да агресират. Последният случай бе с пребит охранител в централата на Спешна помощ в София, което беше някакъв абсурд. Той в никакъв случай не е посегнал или предизвикал нападателя, просто е казал, че в сградата там няма лекари на стационар. И всички видяхме на записа от камерите как гражданинът прескочи турникета и преби охранителя. Разбира се, охранителят трябва да е физически подготвен, но клиентите казват – на нас не ни трябват рамбовци. Различните обекти са с различна степен на риск. В някои, както са моловете, охранителите трябва да са физически здрави и да са подготвени за инциденти и задържане на хора. Ако пък става дума за някой склад, в който нощно време трябва просто да бъдат наглеждани камерите или да бъде повикани полиция при необходимост, това е различно. Иска ми се охранителите да не стават известни само с негативни прояви, защото това удря по целия бранш. Изначално работата им е да предотвратяват инциденти и аварии, но това остава скрито за обществото. Затова направихме и конкурса „Охранител на годината“.
– В училищата също има охрана, какви хора се наемат там?
– В училища не се изисква да са побойници, така да се каже. Трябва да са спокойни, да могат да си контролират нервите, да могат да работят с деца и с родители, защото винаги има някой недоволен, който търси да предизвика конфликт. И е важно охранителите да са спокойни и да могат да успокоят напрежението.
– Има ли право охранителят да задържа хора?
– Има право, законът му го дава в случай на извършено нарушение или веднага след него. Под нарушение се разбира застрашаване живота и здравето на граждани или увреждане на имущество.
– Вие също сте започнали кариерата си като редови охранител, защо избрахте тази професия?
– Аз започнах като физическа охрана на обект за пари. Преди това работех като фотограф и средствата не ми стигаха да си гледам детето. Насочих се към тази работа, защото с допълнителни смени можех да изкарвам повече. След това реших, че охраната не може да бъде само някакви хора, които са по обектите и следват полицейския начин на работа и започнах да мисля, че тази сфера трябва да е полезна за бизнеса. И да бъде хем незабележима, хем да подпомага оперативните процеси. И така написах първата си книга, но сега виждам, колко първоначален опит съм имала тогава в кариерата. Оттам започнах да развивам нещата за мениджмънт на съвременната сигурност и така тръгна всичко.
– Имат ли място жените в тази мъжка професия?
– Жените са много добри в тази професия – и като охранители, и като мениджъри. Те обаче малко са подценявани, въпреки че все повече жени биват наемани като охранителен състав, отговорници на обекти и отговорници на група обекти. Но няма много жени, които да са шефове по сигурността на големи фирми, оперативно да действат, да работят на терен, както бях аз. Още се робува на мнението, че това е мъжка професия. Даже, когато аз започнах, семейството ми казваха – къде си тръгнала, това е мъжка работа. Аз смятам, че винаги трябва да се работи в смесен екип, защото едните са коректив на другите. Жените имат малко повече емпатия и гледат и човешкия фактор, по-внимателни са към детайлите и са по-търпеливи. Плюс това са склонни на продължителна и монотонна работа. Мъжете обичат да има повече динамика. И в комбинация двата пола в общи екипи или в управлението на охранителни процеси се допълват много добре. А специално, когато става дума за трудни тийнейджъри, жената е по-добър деескалатор на напрежение и по-добре забелязва индикациите, че нещо ще се случи.
– Къде е България в сравнение с другите страни в сферата на охраната?
– Преди години покрай изработването на новия закон правихме такива сравнения. Оказа се, че имаме доста на брой охранители, но има различия с другите страни. При нас тази дейност се контролира от МВР, а в Германия, например, от Министерство на икономиката. Там има и една цена, под която не може да се наема охранител, тоест на държавно ниво се гарантира, че охранителите няма да паднат под определен минимум на заплащане. Ние се борихме за подобни неща, но не се получи, все още ни контролира МВР, иска дейността да се извършва по техните разбирания, което малко ограничава свободната стопанска инициатива.
Нашият гост
Николета Атанасова е председател на Управителния съвет на Българската камара за охрана и сигурност. Бакалавър е по информационни технологии, магистър и доктор във Военна академия „Г. С. Раковски“ – София, следдипломна квалификация „Право“, автор е на книгите „Управление на сигурността“, „Електронен мониторинг на осъдени лица“ и „Практически наръчник за охранители“. Има над 20 г. опит в сферата на частните услуги за сигурност. Започва като редови охранител в голяма корпоративна структура. След това професионалната й кариера се развива бързо – мениджър „Лична охрана“ в ОВЕРГАЗ, основоположник на Електронното наблюдение на осъдени лица в България. Била е директор „Сигурност“ за България в международната компания G4S.
Автор: Ирен Делчева
trud.bg
