Венецуелският опозиционен лидер Мария Корина Мачадо, която в петък получи Нобеловата награда за мир за 2025 г. за борбата си за възстановяване на демокрацията във Венецуела, сега е в центъра на спорове заради миналата си подкрепа за Израел и призивите си за чуждестранна намеса в страната й.
Нобеловият комитет приветства Мачадо като „защитник на мира“ и „ключова, обединяваща фигура в някога разделената политическа опозиция“.
Председателят на комисията Йорген Уатне Фриднес заяви, че смелостта на Мачадо е „запазила пламъка на демокрацията във Венецуела на фона на нарастващия мрак“. Той я похвали за това, че „е останала в страната въпреки сериозните заплахи срещу живота й“, наричайки я символ на съпротивата срещу авторитаризма.
Критиките обаче бързо последваха решението на Нобеловия комитет.
NDTV World съобщи, че мнозина посочват миналите изявления на Мачадо в подкрепа на Израел и партията „Ликуд“ на премиера Бенямин Нетаняху, обвинявайки я в подкрепа на геноцида в Газа. В една от публикуваните отново публикации Мачадо е написала: „Борбата на Венецуела е борбата на Израел“, като по-късно нарече Израел „истински съюзник на свободата“.
Бьорнар Мокснес, норвежки депутат, отбеляза, цитиран от Анадолската агенция, че Мачадо е подписала документ за сътрудничество с Ликуд през 2020 г., заявявайки, че това „прави наградата несъвместима с целта на Нобел“.
„Носителката на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо не е просто про-Израел, тя е и про-Ликуд: подписа споразумение за сътрудничество през 2020 г. с партията Ликуд на Нетаняху. Тя напълно подкрепя войната на Нетаняху срещу Газа и би възобновила прекъснатите връзки между Израел и Венецуела, ако стане президент“, пише журналистът на Ал Джазира и медиен критик Дима Хатиб.
Партията на Мачадо, „Венте Венецуела“, подписа споразумение за сътрудничество с Ликуд през 2020 г. с Ели Веред Хазан, настоящ посланик на Израел в Сингапур, който тогава представляваше отдела за външни отношения на партията. В документа се посочва, че двете страни се ангажират да „създадат съюз между двете ни партии за сътрудничество по политически, идеологически и социални въпроси, както и да насърчават сътрудничеството по въпроси, свързани със стратегията, геополитиката и сигурността“, като целта е „да сближат народа на Израел с народа на Венецуела, като същевременно насърчават западните ценности, към които и двете партии са отдадени: свобода, независимост и пазарна икономика“.
Съветът за американско-ислямски отношения (CAIR) също осъди избора, наричайки го „несъвестно решение“, което „подкопава репутацията на Нобеловия комитет“.
Мачадо е критикувана и за писмо до държавните ръководители на Израел и Аржентина и призива й към тях за подкрепа за „напредъка в свалянето на престъпния венецуелски режим“. В писмото, публикувано през 2018 г., лидерът на венецуелската опозиция иска от Израел и Аржентина да насърчат защитни мерки за венецуелските граждани пред Съвета за сигурност на ООН.
Тя e споделила в социалните мрежи, че изпраща писмото с коментара: „Днес изпращам писмо до @mauriciomacri, президент на Аржентина, и до @netanyahu, министър-председател на Израел, с молба да използват своите сила и влияние за напредъка в свалянето на престъпния венецуелски режим, тясно свързан с трафика на наркотици и тероризма.“
Президентът на САЩ Доналд Тръмп, чиято администрация по-рано обвини Нобеловия комитет, че „поставя политиката над мира“, заяви, че е „щастлив за нея“, когато Мачадо му посвети наградата си.
Венецуелката спечели първичните избори на опозицията през 2023 г. и митингите й привлякоха големи тълпи, но забраната за заемане на публична длъжност й попречи да се кандидатира за президент срещу Николас Мадуро на изборите през 2024 г. и тя се укри. Мачадо беше задържана за кратко, когато излезе от укритието си, за да присъства на митинг на опозицията през януари, но незабавното възмущение във Венецуела и на международно ниво доведе до бързото й освобождаване.