Носи изгрева в себе си и гледай нагоре към светлината, към небето, към надеждата. Надеждата е чудо.
Ние, хората, вкусили от плода на Знанието, не сме призвани просто да съществуваме, а да се въздигаме – чрез волята, духа, душата, ума и сърцето … до онази точка, в която човешката божественост се слива с Божествената човечност.
И по този път най-коварният враг не е злото, а унинието – онзи невидим мрак, който краде смисъла, обезсилва вярата и прави светлината да избледнява дори в най-светлия ден.
Да, винаги ще има лоши хора, некоректни партньори, несправедливост, необяснима грозота.
Светът е огледало с пукнатини.
Но това не отменя красотата, не обезсилва смисъла.
Не унищожава Светлината … освен ако ние сами не ѝ обърнем гръб.
Унинието не се лекува със забрава. Лекува се със събуждане.
С възкресение отвътре.
И затова днес, заедно, си пожелаваме …
Не просто да празнуваме Възкресението, а да го въплътим.
Да възкръсне в нас смисълът … по-силен от страха, по-тих от думите, по-дълбок от болката.
Да възкръсне в нас вярата … не като догма, а като огън, който осветява пътя.
Да възкръсне в нас любовта … не като емоция, а като дълбоко присъствие и милост.
Да възкръсне в нас силата … не да побеждаваме другите, а да се завръщаме към себе си отново и отново, с нежност и решимост.
Никога не се страхувай да започнеш отначало.
Защото всяка зима има своя пролет.
И всяка сянка … своя светлина.
И защото ние сме тук не просто да живеем, а да възкръсваме – отново и отново – в Духа.
Христос Воскресе!
Светлина в сърцата ни.
Пламък в духа ни.
И смисъл във всяка стъпка напред.
Ние, заедно
с любов,
Неделя
Днес е неделя.
Неделя Шонова
