До днес съм гледал да пазя неутралитет по повод разделенията в така наречения патриотичен сегмент.
До днес!
Някой експерт, разбирач или фен на Величие може ли да ми обясни поради що за причини Ивелин Михайлов се сроди с човек като Мустафа Емин? Сътрудник по военните въпроси? Онзи същия, който тръгна да бие докторите в Пирогов? Онзи от антуража (защото тези хора нямат съветници а антураж) на възможно най-опасния български министър Тагарев? На Тагарев – Война да?
Съветникът, който очевидно разбира от военно дело колкото теле от квадратни уравнения? Не се обиждайте, защото можех да кажа и диференциални. Човекът синоним на креатурната подреденост? Човекът носител на доказана липса на подходящото образование? Това ли е човекът, който ще съветва един от лидерите на парламентарно представените партии за военното ни дело? Нали не сте забравили, че войната ни диша във врата със скоростта на собствените ни дихания? М? Или всичките тези антикачества се компенсират с качества невидими за широката публика?
Не се опитвайте да ми шикалкавите с етнос, религия, вероизповедание и други. Под други имам предвид собствени морални решения, прозрения, съзерцания и халюцинации ако щете. Говорим за прескачане от партия в партия, което може да наричате политически решения, но аз наричам политическо проституиране. И сериозна липса на познания в областта.
Какво се случи, по дяволите? Ало Величие? Имаме ли контакт с хората, които ви подкрепят? Как ще обясните необяснимото? Всъщност, избирателите на Величие мислили ли сте за Емин като спасител на забатаченото ни военно положение? Емин ходил ли е в казарма?
Това изолиран ментален срив ли е или началото на поредната отвратителна тенденция?
Типично за българската политика от първата половина на 21 век е, че като има насиране никога не следва почистване и проветряване. Напротив. Следва пръскане с дезодорант – медиен дезодорант.
Подсещам – някой може ли да обясни какво става?
Емил Йотовски
