Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 15 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.
„Голям мерак имаш да се ожениш за него, ама още на сватбата си пишман ще станеш“. И предсказанието на врачката се сбъднало.
Вероятно и вие като моята пациентка се чувствате нещастни във връзката си от дълго време. Колебаете се и не знаете кой път да хванете. Мечтаете си за бъдещо щастие, но си давате сметка за емоционалната и финансова цена, която обикновено следва след развода. Чувството на неувереност е изключително неприятно, често то е парализиращо. Прекараните безсънни часове в обмислянето на плюсовете и минусите, страха и надеждата, съмненията са емоционално изтощаващи. Нямаш търпение да се измъкнеш от оковите, които сам си надянал на шията си. Повече не желаеш този, на когото си давал обет за вярност и любов. Този същият, който сега ти къса нервите и те приема за даденост. И ти не си същият, станал си критичен, негативен, прилепчив. Отдавна живеете отделни животи, боксувате на едно и също място. Бракът ви се е превърнал в скъпа придобивка, която изисква постоянна грижа. Ипотеката трябва да се изплаща, децата да ходят на училище навреме. Превърнали сте се в съквартиранти, а не в любовници. Колкото и да се стараете, всеки разговор се превръща в спор. Критика, обвинения, вече сте в капана на непоносимостта. Той изобщо не ви разбира, но вие сте виновна за това. Вероятно най-правилното решение е да затвориш вратата след себе си и да си тръгнеш. Мечтата за по-добър живот извън семейната клетка е нещото, което ни кара да гледаме бъдещето си с розови очила. Ще си намеря по-добър мъж или ако не, ще си остана щастлива самотна жена. Ще дишам спокойно, няма да има кой да контролира семейните ми забежки. Само че всяко щастие си има цена и човек преди да направи решаващата крачка, трябва да оцени способностите си. Идеята за бягство от брака изглежда чудесна, но сама по себе си раздялата не дава решение на екзистенциалната криза, в която сме се озовали. От какво бягам и защо го правя? Ако човек не може да промени другия, дали е способен да промени себе си, за да не повтаря грешни модели на поведение в бъдеще? В подобни казуси на първи план стои идеята за визията за личния ни живот. Доколко сме зрели да взимаме решения и да ги реализираме без подкрепата на друг. Склонни ли сме след един провален брак да оценим реално собствените си умения за създаване на дългосрочна връзка и дали сме готови да учим отново „семейно танго“.
Хайде забавете темпото. Позволете си да останете в дискомфорта още известно време, докато преосмислите своята уникална ситуация. Немалко хора съжаляват за решенията си, а бъдещето ви щастие не е гарантирано. Има немалко клинични доказателства, че проблемните връзки могат да се възстановят. Нашите възприятия не винаги са реалност. Понякога и временната раздяла може да е цяр. Обмислете решението внимателно и осъзнато. Не е толкова просто да се отървете от човека, за когото смятате, че причинява нещастието ви. В кариерата си съм виждала твърде много разведени хора, които са напуснали брака преждевременно, ненужно създавайки за себе си и другия болезнено нетърпимо бъдеще.
Бягството не носи щастие. Удовлетворението идва дълги години след това, но то е свързано не с раздялата, а с възможността да реализираш онова, което не е било възможно да направиш вътре в семейния панел. Смелостта е сила, но в силата няма безрасъдство. Аз съм на твоя страна, ако това ще доведе до собствената ти промяна, до израстването ти в нов смислен живот. Полетът от трън та на глог и от глог та на смок е безсмислено упражнение за начинаещи и не вещае успех.