Огледалната революция
Това, което днес наричаме „виртуална анархия“ е звукът на хиляди години принудително мълчание, което най-накрая е намерило своя излаз.
Преди двадесет години, за да разбереш какво се случва със земеделието, трябваше да гледаш седмично предаване за земеделие "Бразди". Днес един земеделец от Добруджа може да пусне 30-секундно видео от изсъхналото си поле и то да достигне до повече хора, отколкото всички предавания, взети заедно.
Това, което се случва, не е просто технологична промяна, а възстановяване на едно първично, племенно състояние, което Маршал Маклуън е описал десетилетия по-рано:
„Глобалното село е свят, в който не е задължително да има хармония. Имате изключителна загриженост за работата на всички останали и много голямо участие в живота на всички останали.“
Точно това е „виртуалната анархия“ – всички ние, отново заедно край дигиталния огън, с пълното право да крещим, да спорим и да наблюдаваме.
Социалните мрежи са гигантско, дигитално огледало, поставено пред лицето на Властта.
Когато вратата на старата, редакционна стая се отвори, освен правото на глас, ние получихме и възможността да наблюдаваме, да гледаме зад кулисите.
За пръв път в историята, видяхме фалшивите ритуали на властта в близък план, разглобени до техните съставни части:
видяхме как се организират „спонтанните“ граждански протести с предварително раздадени плакати;
как се дирижира медийното дискредитиране на всеки свободен глас, който нарушава удобния наратив;
как се изпълняват ритуалните „пърформанси“, които не решават проблемите, а ги превръщат в медиен спектакъл.
Мрежата не донесе анархия. Тя донесе нещо много по-опасно за всяка власт: прозрачност.
Тя ни даде възможността да видим, че царят не просто е гол, а е и леко глуповат.
Тезата, че социалните мрежи са просто инструмент за масов контрол пропуска най-важната им функция: те не са затвор, а лаборатория.
Едно гигантско, отворено, реалновремево социологическо изследване, в което ние сме едновременно учените и опитните мишки.
За пръв път в човешката история механизмите на властта, доскоро скрити в протоколи и тайни срещи, станаха публични и лесни за наблюдение.
Огромна част от населението започна да разпознава моделите. Хората се научиха да виждат шевовете на куклите. Те видяха как медиите конструират "морални паники"; как се организират "граждански протести" чрез НПО мрежи; как всеки независим глас бива систематично етикетиран и дискредитиран.
Мрежата не донесе анархия, а нещо много по-разрушително за всяка стара власт: масова медийна грамотност.
Точно както пише един от най-проницателните наблюдатели на дигиталната епоха, теоретикът Дъглас Ръшкоф:
"Когато ни се дадат инструментите да говорим, ние ги използваме не просто да говорим, а да разберем как ни говорят."
—————
Два пътя в една и съща посока
Но докато огледалото показваше лъжите на Властта, то разкри и друга, по-тъмна истина.
Защото огледалото работи и в двете посоки.
Докато ние използвахме мрежата, за да наблюдаваме Властта, тя започна да я използва, за да наблюдава нас.
И докато част от нас се учеше как да разпознава капаните, друга, много по-голяма част, доброволно влизаше в тях.
Именно тук се случи великото разделение.
Системата осъзна, че не е нужно да контролира всички. Не е нужно дори да лъже всички.
Трябва просто да раздели населението според неговата психологическа податливост.
И така, лабораторията се превърна в център за сортиране, разделяйки ни на две нови класи: имунизирани и податливи.
Имунизираните: Малцината, които използваха достъпа до информация, за да развият имунитет се научиха да разпознават пропагандата, да виждат моделите, да четат между редовете. За тях, мрежата стана оръжие за самозащита.
Пристрастените: Мнозинството, за които мрежата стана перфектен, удобен, персонализиран наркотик. За тях тя стана източник на валидация, на емоция, на евтин гняв и лесно одобрение. Те не искаха да разберат как работи системата, просто искаха следващата си доза възмущение или възторг.
Властта разбра това по-бързо от нас. Тя разбра, че не е нужно да се бори с първата група.
Достатъчно е да храни втората.
Тя спря да се опитва да скрие лъжите си. Вместо това, започна да създава по-красиви и по-емоционално заредени лъжи.
Тя се превърна във власт на изкушението.
Нека разгледаме един перфектен експонат от тази лаборатория: "спонтанният" протест в защита на Светлия Благо.
Това беше майсторски клас за обслужване на втората класа, игнорирайки напълно първата.
Не се предлагаше юридически анализ, а лесен за консумация емоционален полуфабрикат.
Слогани като „Свобода за Благо“, „Днес е Благо, утре си ти“, “Върнете ни кмета” са калорийни бомби, без хранителна стойност, но с моментален емоционален ефект.
Всичко беше перфектно режисирано от познатите "инженери на възмущението" – НПО-та като "Правосъдие за всеки" и политически секти като "Свидетели на промяната".
Те не организираха дебат, а спектакъл.
За усилване на драматизма бяха използвани класически техники като присъствието на съпругата и бебето.
Това е емоционално изнудване, което е проектирано да заобиколи рационалния ум и да удари директно в лимбичната система.
Имунизираните видяха всичко – режисурата, технологията, разпознаха познатите лозунги от предишни "цветни" протести. За тях спектакълът беше прозрачен.
Но пристрастените не видяха спектакъла, а участваха в него. Те не анализираха, а съпреживяваха. Те излязоха на улицата не защото са разбрали случая, а защото бяха емоционално активирани.
Найо спря да се опитва да убеждава първия клас. Вместо това, концентрира цялата си енергия в това да обслужва втория, и започна да създава по-добри, по-емоционално завладяващи, персонализирани лъжи.
—————-
Затворът, построен от свобода
И тук е финалната ирония.
Ние не отиваме към диктатура, тя вече е тук, но не е наложена отвън, а е изградена отвътре, с доброволното участие на милиони пристрастени полуидиоти.
Всеки клик, всеки лайк, всяко споделяне на емоционален лозунг е тухла в стените на този нов, уютен затвор.
Затвор, чиито стени са направени от илюзията за свобода.
Робство, в което робът е едновременно и надзирател.
Огледалото, което трябваше да ни освободи, се превърна в перфектния инструмент за самозаробване.
То ни показа истината. Но истината е трудна. А илюзията е толкова… лесна за харесване.
Както казва Едуард Бърнайс, бащата на модерната пропаганда, още преди век:
"Съзнателното и интелигентно манипулиране на организираните навици и мнения на масите е важен елемент в демократичното общество. Тези, които манипулират този невидим механизъм, съставляват едно невидимо правителство, което е истинската управляваща сила на нашата страна."
Мрежата просто направи този невидим механизъм… видим.
Но само за тези, които са решили да гледат.
Останалите са твърде заети да харесват.
Nik Ray
