Отказът на България да организира срещата на ЮНЕСКО е безспорно доказателство за некадърността на нашите управници. Страната ни, да припомня, беше домакин на Генералната конференция на ЮНЕСКО през 1988 г.; българката Ирина Бокова беше два мандата генерален директор на организацията; България имаше огромен престиж в нея, а сега е неспособна да проведе една среща. Нека Франция я организира, тя може, ние ще платим сметката. Унизително е да признаеш, че си некадърен да организираш едно събитие. Дваж по-унизително е да платиш на друг да го направи. Все едно си поканил гости, но тъй като къщата ти е потънала в мърсотия, а те мързи да чистиш, плащаш на съседа да посрещне гостите.
А да бъдеш домакин на някоя от проявите на ЮНЕСКО е престиж, чест, признак на цивилизованост и култура. При това мотивите за отказа са смешни. Не можели да смогнат с визите. Във Франция без визи ли ще ходят? Щом имат френски визи, идват и у нас, нали сме Шенген. Външният министър се загрижил, че няколко дни сме щели да храним 4000 делегати на ЮНЕСКО. А че издържаме и подслоняваме 40-50 000 украинци вече няколко години за него не е проблем.
Само интелектуално немощни, организационно жалки, политически неустойчиви управници могат да допуснат подобен резил. И никой навън не казва, че външният министър или този на културата са негодни, всеки ще каже България е неспособна.
Позор, позор и пак позор!
( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 10 март 2025 г. по Евроком )