Днес много пари от държавния бюджет отиват за социални плащания. А хората все по-малко вярват и разчитат на държавата, защото държавата доказа последните три десетилетия, че не я е грижа.
Да напомням ли думите на един политически мафиот, че "пенсионерите изплюскаха бюджета"? Или постояните намеци, че пенсионерите живеели дълго и нямало пари за пенсии. Да напомям ли как държавата на практика ликвидира Сребърния фонд? Да напомня ли как хора, работили дълги години, но нямащи всички критерии за пълна пенсия, получават същите пари като някой, който няма и един трудов ден в живота си.
Днес е още по-сложно. Плащаме си осигуровки, но къде отиват те? В общия бюджет, от който политиците крадат и за умрелите. Парите се разпределят несправедливо. Винаги давам за пример кога се замислих дали изобщо си струва да си плащам осигуровки? Когато в НАП си платих данъците /доста солидна сума/, а като излязох, видях позната ромка с три чавета на банкомата, която ме пита по каква работа съм била там. Казах й, тя се захили и каза: "Плащай, плащай, душа, че чаветата трябва да ги храня". И си изтегли пари от банкомата от социалните помощи.
Парите ни от данъци и осигуровки отиват за заплати на политици, субсидии на партии, черните каси на партии, за заплати на администрация, която е раздута и често некадърна. Парите ни отиват за Украйна и издръжка на украинците тук. Парите ни отиват за оръжия, които пращаме в Украйна.
Всъщност общественият договор отдавна е скъсан, наплют и хвърлен в ъгъла от държавата. А социалната система е компрометирана, защото никой вече не й вярва.
Елена Гунчева-Гривова