“Живот на плазмодий – с лизане и приплъзване катери върхове”. Така няколко уважавани прависти-магистрати охарактеризираха “вечният кандидат” за всеки келепир Даниел Вълчев. Оценката им дойде по повод набиращите скорост слухове, че лицето с неопределена идентичност и размита физиономия прави отчаяни опити да го “вдигнат” за президент.
Коя партия ще е носител на кандидатурата му за него било без значение. Дали ще е прословутата “обединителна фигура” на десните, или ще се размаже по подметките на “Възраждане” – все му е тая. За него постовете, титлите и званията не са носител на смисъл или инструмент за отстоявате на кауза. Пътят към върха обслужва само отвратителната суета, превърната от Вълчев в жизнена философия, не скриха неприязънта си юристите, до които се допитахме.
“Политическа гювендия от най-вулгарен тип”, допълниха образа му група преподаватели от СУ “Св. Климент Охридски”, омерзени от начина, по който екс правосъдният министър бе избран за декан на Юридическия факултет . Не по-малко противен бил начинът, по който “крадливото овчарче” е станало професор. Въпреки, че събеседниците ни се въздържаха да влизат в подробности, те се ограничиха с констатацията, че в негова полза са лобирали няколко значими за времето си политически фигури, оказвайки безподобен натиск върху академичната общност. Компромати, активни мероприятия, манипулации и подкупи бележат академичния път на Вълчев, обобщиха в заключение критиците му.
Заради хора като него н.в. Симеон Втори натрупа тежки негативи и в крайна сметка напусна политическата сцена – компрометиран и низвергнат, добавиха щрихи към картината бивши членове на НДСВ. Без да се афишира, Вълчев по онова време стана емблема на политическа корупция и комисионерство, скрити зад привидно благодушната му фасада. Десетки са примерите на подмамени предприемачи, на чийто гръб това лице стана милионер. Точно те му лепнаха прякора “крадливото овчарче, издадоха част от ощавените.
Колаборацията му с Меглена
Кунева пък допълнително отврати привържениците на почтеността в политиката, отказвайки да повярват как хора като него маргинализираха каузата на НДСВ, убедени са някогашните царисти.
В по-ново време мераците са станали още по-безогледни . Вече академизмът му отесня, а новата цел е да е бъдещият президент, закле се уважаван юрист, станал свидетел на нечистоплътните му совалки сред политическия елит. За по-малко от два месеца този човек пое изключителни по своята абсурдност ангажименти. Накратко – само майка си не предложи да продаде, за да види кандидатурата си в първите редици. Което обяснява не особено обоснованите му изявления срещу въвеждането на еврото, целящи да се хареса на “Възраждане”, пред чийто партиен офис също бил направил пътека.
Докато текат номинациите за нов държавен глава, Вълчев не го досрамяло да се предложи и за служебен премиер, в случай че на някой му потрябва такъв. Набеденият юрист дори не се съобразил, че името му е извън “домовата книга” и обобщил, че това били “досадни формалности”, погнусиха се хората, свързали се с редакцията.
Дали българското общество ще трябва са преживее още един епизод от кариерния възход на крадливото овчарче или най-сетне заслужено ще отече в отходния канал на политиката, зависи от здравия разум на днешните властници, заявиха в заключение събеседниците ни.
Източник: crimesbg.com