Помня първата ми среща с него. Показа ми една от стаите в Нови хан, където приютяваше лишени от всякаква надежда в живота.
Беше почти изцяло опожарена. В нея настанил млади роми, които не знаели родителите си и никога не са имали дом.
"Моите трима Маугли" – нарече ги той. Поради липса на всякакви човешки навици, те се изхождали на земята в стаята, а после подпалили дюшеците. Пожарът бил изгасен бързо, а с момчетата започнали работа по тяхното "облагородяване" – такива неща като какво е тоалетна, какво е чешма и сапун, за какво служи леглото и защо в единия край се слага нещо, което наричаме възглавница.
Отец Иван се бореше като лъв за своите несретници, не считаше молбите и просията за финансиране, за работна помощ за нещо недостойно.
Отец Иван цял беше кауза и добродетел и това предаваше на хората.
Поклон, Отче.
Лияна Панделиева