Долавя се, че по новия път за утре зад Тръмп стоят важни сегменти на т. нар. дълбока държава
Еврогрупичка плака на рамото на Тръмп за всестранната си защита от САЩ
За срещата Тръмп-Путин във военната база в Аляска очаквано има коментари и отзиви с отрицателен, омаловажителен и пренебрежителен характер. Преобладават обаче публикациите с одобрителен и дори възторжен тон. Сериозни анализатори и политици наричат срещата дори историческа, въпреки оскъдната информация за някакви резултати след нея.
Такава е, защото подсказва за променя на досегашния световен ред, Белият дом също нарече разговорите между президентите на двете съседни страни „историческо събитие“. А специалният пратеник на президента Тръмп Кийт Келог в предаването „Фокс Бизнес“ остро осъди критиците, размаха им пръст: „Млъкнете и седнете в ъгъла!“ Келог е принципен критик на Русия и Путин.
От 48% през юли одобрението на Доналд Тръмп след срещата през август по данни от Insider Advantag вече е 54%. Рейтингът му се е повишил и сред чернокожите, и сред латиноамериканците, и особено сред бялото население, където са отбелязани рекордните 64%. Нещо подсказва на хората в Америка и по другите континенти, че мястото е избрано със символичен подтекст.
В Беринговия пролив между Аляска и Азия, между едно американско и друго руско островчета, минава 180-ият меридиан, от който изгрява слънцето. Там си отива старият и започва новият ден, в преносен смисъл минава границата между вчера и утре. Значи следващата среща трябва да е в Азия. Ако тази в Анкоридж е част от тенденция, знак за етап от път към нов световен ред.
За изместване на центъра на световната политика от Атлантика към Тихия, Индийския океани и Арктика. За промяна на състава на първостепенните геополитически фактори и преподреждането им по значение. Русия е там като една от свърхдържавите. Китай стана един от незаобиколимите играчи, икономическа и военна свърхсила. И двете играят голямата игра в добра координация.
Тази среща не е за сделка, не е за конкретния момент, а за залагане на основи. Големите протоколни жестове са безсмислени без искрена основа отдолу. Срещата Тръмп-Путин изглежда поставя първите камъни в основите на тройна геополитическа хармония. „Ако основата е здрава, Дао (Пътят) се ражда“, казва Конфуций. Незримо там присъстваше и Си Дзинпин.
Това не е процес за един ден, а изграждане на нов Път в световния ред. Истинската основа не се залага на открито, а в тихите кабинети на геополитическото планиране. Ако е заложена искрена воля за диалог, следващата стъпка ще включва и Китай. Дао тук не е мистика, а естественото развитие на събитията, когато принципите са здрави.
Аляска е опит за скок от „вчера“ – от американска световна хегемония – към „утре“ – към триполюсен свят – без твърди гаранции, че някой ще извади нож на другата страна. Китайците казват: „Ако искаш да прескачаш пропасти, не се колебай, а бягай с пълна скорост.“
Владимир Путин след срещата в Аляска: „Рано или късно трябваше да поправяме ситуацията, да преминаваме от конфронтация към диалог и в този план личната среща на главите на двете държави беше реално назряла – разбира се, при условие на сериозна и детайлна подготовка, такава работа като цяло беше извършена.“
Много време и усилията на отлично политически подготвени специалисти от двете страни са положили усилия за подготовката на тази среща. „Постигнахме десет от десет“ в негов стил заяви Доналд Тръмп след нея, но и той избегна всяка конкретика. Така правят големите играчи. Историята, както и географията, са съдбините за всяка страна.
Русия след срутването на СССР отстъпи силно назад, но имаше къде – към имперското си минало. Китай е Поднебесната, може да отстъпи още по-дълбоко – от „века на унижението“ към „Великото възраждане“. САЩ западат, макар да не ги блъска в трапа реален външен враг, няма къде назад да отстъпят, тъй като са Империя без имперска памет, изградена върху мита за „Града на хълма“.
Русия можа да превключи от икономическа разруха към успешна военна икономика и да воюва здраво с общо около 50 държави. Китай премина чрез стари административни методи от ужаса на Културната революция в модерен капиталистически преход и към социализъм с китайски очертания. САЩ все не намираха своя план Б – нещо различно от незащитимата вече хегемония.
Изглежда все пак тръгват по новия път за утре, долавя се, че зад Тръмп стоят важни сегменти на т. нар. дълбока държава. Иначе по досегашната схема бъдещето на западащия хегемон се оказва доста по-късо от онова на обявените от него за врагове №1 и №2. Опитът да се противопостави на закономерното и да се води битка за запазване на хегемонията със сила означава световна ядрена война.
Значи се насочваме към утре, наричаме го борба за мир, спасяване на света или както там още. Труден лакътушещ път. Лакмус ще бъде подходът на Вашингтон към санкциите спрямо Русия. Ще се върви ли към подписване на споразумения за ограничаване на опасността от война между тях. Ще се изтеглят ли част от войските на САЩ в Европа. Ще се бсъжда ли сериозно въпросът за сигурността и на Русия.
Сътресението, предизвикано от срещата на 15 август в Аляска, се изрази в Брюксел в тежка дисхармония. Между заплашителната риторика и жестове на евронатовците и силно забележимата им безпомощност да действат полезно без явна подкрепа от Вашингтон. Без него могат само да сипят заплахи по пресконференции.
Във Вашингтон Макрон, Мерц, Стармер, Рюте и другите отидоха уж като един отбор. Знаят си, че поотделно са с ниско тегло, а всеки решава своите вътрeшни проблеми чрез бягство във външна политика. Освен това и помежду си спорят за лидерството в ЕС. Някаква импровизация на дипломация. Отчаяние и наглост в едно. Загуби се НАТО-центричността.
Отидоха да разубеждават Тръмп, колективно да снемат от себе си отговорности и вини пред своите избиратели и граждани. Инвестирали са твърде много и още повече се очертава да загубят при рухването на Украйна. Тръмп – Татенцето, daddy, както го нарече Рюте – обаче е стъпил върху позицията „Давам ви мнение и препоръки за войната и мира, но тази война не е моя или на САЩ, решенията и последствията са ваша отговорност“.
А те са преки участници във войната срещу Русия. Еврогрупичката в отчаянието си, че не вижда своята Европа в многополюсния нов модел на света. Отиде в Белия дом, за да измоли редовни и пълноценни доставки на оръжия и боеприпаси, активност за временно примирие, което би продължило войната. За всестранна защита от САЩ плака на рамото на Тръмп.
Накрая удариха токовете, козируваха и се прибраха със свити сърца да чакат следващите ходове на Вашингтон. Войната в Украйна преминава във фаза на угасване, дори тя и да е продължителна, за тях това е неприемливо.
След войната дори частичното възстановяване на изгодните икономически, политически и културни взаимоотношения с Русия едва ли е възможно дори след много време. Без тях обаче икономически възход за Европа е невъзможен, няма откъде да заместят благините. Ето го най-големият страх от бъдещето, другият от вероятното отмъщение е на заден план.
Френският Boulevard Voltaire: „На какво разчититат малки управници на безполезната и слаба Европа? Макрон се мисли за много хитроумен политик. Той има нулев авторитет в собствената си страна, неговата партия е на ръба на разпада. Лафонтен е писал за такива герои в баснята си "Дилижансът и Мухата":
„Да – има ги такива – така се суетят,/ където работа и грижи има,/за да изглеждат още по-необходими –/ а всъщност само са досадни… що ли ги търпят?“.
Но напират да плашат, шантажират и провокират. А е време, когато се налага не да се бият, а с две ръце да си държат гащите, за да не паднат. Когато главното за тяхното здраве е сред душманите си да не се окажат самите те. Но това и ще им се случи, защото не искат те да си плащат по сметките, а чичо Сам.
Разплатата обаче обикновено излиза по-скъпа, отколкото плащането навреме.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg