От тротинетките до олигополите- как законите оформят пазара в България
В Народното събрание беше внесен законопроект, който предвижда нови правила за електрическите тротинетки – регистрация, задължителна застраховка, ограничения за скоростта и изисквания за технически преглед.
Формално целта е „по-голяма безопасност за гражданите“. Сред вносителите се открояват депутати от БСП, но и други партии, включително ГЕРБ и ДПС, подкрепиха идеята за по-строг режим.
На пръв поглед това изглежда логична стъпка – все повече катастрофи с тротинетки изискват регулация. Но под повърхността се крие друг ефект: новите правила вдигат бариерите за влизане на малки и нови оператори.
Компании като Lime и Bird, които вече са утвърдени в София и няколко други града, имат финансов и организационен капацитет да изпълнят всички условия. За местни стартиращи фирми обаче тези изисквания често са непреодолими.
Така пазарът постепенно се концентрира в ръцете на 1- 2 големи играчи – класически механизъм за формиране на олигопол. Сходни процеси се наблюдават в други европейски столици: в Рим операторите бяха намалени от 7 на 3; в Лондон лиценз получиха само избрани фирми. В България обаче липсва прозрачна дискусия за това кой печели от подобни рестрикции.
Този сценарий не е изолиран. Подобни олигополни структури се срещат във всяка сфера – от горивата и строителството, през медиите, до мобилността. Обичайният модел е един и същ: нов закон или наредба, която формално защитава „гражданите“, но фактически подсилва позициите на вече силните компании. Политическите партии от ГЕРБ до ДПС и БСП рядко оспорват тези механизми – напротив, често ги подкрепят под претекст „обществена безопасност“.
В крайна сметка регулациите около тротинетките илюстрират по-широката картина: в България законите нерядко се превръщат в инструмент за закрепване на олигополи. А цената плащат гражданите – с по-малък избор, по-високи цени и ограничена конкуренция.
Тодор Беленски
