Днес си спомних за Киро и снежната топка, излетяла от ръцете на един българин, провидял бъдещето и антибългарската политика на умнокрасивите.
Пак беше Трети март. На Шипка.Преди три години.
Секюритата реагираха като инвалиди в старчески дом.Киро се разсърди.
Освирквания.Викове " Уууу!" и " Долу!".
Броени дни след началото на конфликта в Украйна.
Изминаха три години.Дълбоката държава и Запада проляха кръвта на милиони.И ние се включихме. Изпращахме смърт за наследниците на руските войни, оставили костите си в българската земя – за да ни има.
И днес безродниците искат война.Готови са да изпратят на смърт децата ни – в чужди битки, за чужди каузи.
Време е снежната топка да се превърне в лавина – смазваща, възмездяваща, възраждаща.
Лавина на справедливостта.
Румяна Ченалова
