Когато в една държава тийнейджъри пребиват от бой шеф на полицията, нещата явно не са нормални. Младежките банди, незнайно защо наречени локали, стават огромен проблем в и без това проблемната ни територия. Държава чак не мога да я нарека.
Уважението към властта и държавата приближава абсолютната нула. Държавата се възприема или като враг, или като безпомощен глупак, който не може да реагира. Никой не уважава и институциите /доколко те са вече за уважение, е друг въпрос/.
А там, където няма уважение към държавата и органите й, започва произвола. Уличното правосъдие. Наглите нападения над невинни граждани и длъжностни лица. И всичко това, под благото око на правителствата, които нито са правили, нито ще направят нещо по въпроса.
Симптомът какво ще се случи започна още края на деветдесетте. Тогава бях секретар на Седмо кметство в Пловдив и част от работата ми беше да изваждам самонастанили се ….а, ве, роми да ги наречем, в Столипиново. Та често ми се налагаше да общувам с полицаите. Веднъж едно младо момче – полицай, в едно такова изваждане, се опита да избута един агресивен ….ром, при което оня буквално го помля, скъса му униформата. Слава Богу, размина се. Нямаше други поражения по момчето. Очаквах полицията да реагира и ромът да бъде задържан. Вместо това накараха момчето да пише дълги обяснения защо той е избутал ….рома, както и го наказаха да си плати скъсаната униформа. Другите му колеги ми казаха, че такива са заповедите – да не реагират, да не пипат „недосегаемите“ – електорат на партиите. Да не се намесват в някои явления. Иначе те ще са виновни. Е, пазят си хляба, макар и много полицаи да виждат колко погрешно е това виждане.
Отраснах във време, когато милицията си вършеше работата както трябва. И колкото и да квичат евроатлантиците, тогава имаше ред. Ако някой младеж се отклоняваше от доброто поведение – детска педагогическа стая, бой по канчето на родителите, а ако не помогнеше – ТВУ. Някои ставаха хора. Но пък явлението младежка престъпност го нямаше. Същото беше и с малцинствата. Помня веднъж с майка ми минавахме през Шекер махала, бях малко момиче. Един …ром нещо подвикна и се захили. Изведнъж от нищото изскочи милиционер и направо на улицата го смля. Може и да не беше много хуманно, ама повече проблем нямаше дори сама жена вечер да мине през квартала. Поне за няколко години напред.
Днес по селата банди обират и убиват възрастните хора. Никой не прави нищо по въпроса. Държавата се прави на разсеяна и не отразява, че има проблем. Затова и селата се обезлюдяват. Днес по улиците на градовете върлуват младежки банди. Дори претрепаха полицейски шеф. Държавата много възмутена, но не реагира. Малките чудовища имат права, нали? Цялата евроатлантическа пасмина, НПО-та, издържащи се от грантове и побеснели загрижени родители ще се изсипят да обясняват колко са невинни малките чудовища. Вместо да осъзнаят, че един здравословен пердах ще им намести чакрите, ще доведе до душевно спокойствие и преструктуриране на приоритетите.
Единственият проблем е, че не бият политици. Ако бяха бити политици, държавата веднага щеше да се намеси. С цялата си сила и строгост на закона. Ама то май оттам трябва да започнем…
Елена Гунчева-Гривова
