Учени продължават да изследват мястото, където се смята, че е било погребано тялото на Иисус.
Предварителните анализи на находките потвърждават, че части от гроба са оцелели въпреки разрухата на времето и реставрационните работи по църквата „Божи гроб“ в Стария град на Йерусалим.
Най-почитаното място в християнския свят представлява погребално ложе, изсечено в стената на варовикова пещера. От 1555 година, а вероятно и векове по-рано погребалното ложе е било покрито с мраморна облицовка, за да не се изкушават поклонниците да вземат част от оригиналната скала като сувенир.
Наистина ли това е гробът на Христос?
Първите данни за погребението на Иисус са от каноническите евангелия – първите четири книги от Новия Завет, съставени десетилетия след разпването на Иисус. Макар да има различия в детайлите, всички разкази описват как Христос е бил погребан в скална гробница, принадлежаща на Йосиф Ариматейски, заможен еверин, последовател на Иисус.
Археолози са идентифицирали над хиляда подобни склани гробници в района около Йерусалим. Всяка от тези семейни гробници се е състояла от повече от една погребална камера с дълги ниши за полагане на телата. „Това само по себе си не доказва, че събитието е било историческо, а по-скоро, че източниците, на които се базират евангелията, са били запознати с традицията и погребалните обичаи от този период.“
Еврейската традиция забранявала погребения в очертанията на града, а евангелията сочат, че Иисус е бил погребан извън Йерусалим, недалеч от мястото на разпването му. Няколко години след погребването на Христос стените на Йерусалим се разширили и така Голгота и гробницата се оказали в рамките на града.
Когато около 325 г. сл Хр. представители на император Константин пристигнали в Йерусалим да търсят гробницата, попаднали на храм, построен от римския император Адриан преди около 200 години. Според исторически източници Адриан построил храма над гроба, за да демонстрира господството на римската държавна религия.
След като отговарящият за екзекуцията центурион обявява Иисус за мъртъв, безжизненото тяло бива измито, увито в саван и положено в гробница.
Според Евангелието на Йоан, един друг член на Синедриона – фарисеят Никодим – помогнал на Йосиф за погребението (Йоан 19: 39-40).
До този момент Йосиф е таен ученик на Господ Исус. Макар и член на синедриона, той не се съгласява с неговата присъда.
Йосиф отива открито при Пилат и иска позволение да получи привилегията да свали тялото на Исус от кръста и да Му направи подходящо погребение. (Това става между 3:00 и 6:00 часа следобед.)
Разрешението е дадено и Йосиф веднага обвива тялото в плащаница и го полага в гроб, който е изсечен в скала и в който никой още не е погребван. Това се случва в петък, деня на приготовлението. Когато четем, че „съботата настъпваше“, не трябва да забравяме, че еврейската събота започва в петък при залез слънце.
… 57 И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса. 58 Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да му се даде. 59 Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница, 60 и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.
Ако вземем предвид времето, необходимо за измолването на тялото от Пилат (Марко 15: 43) и връщането на Голгота, за да бъде свалено от кръста, ще остане твърде малко време за надлежното измиване и намазване на тялото, преди да бъде повито в платно.
Това закъснение вероятно е причината жените, включително Мария Магдалена, да се върнат и да довършат процедурата в неделята след Шабата.
Евангелието на Марко твърди, че тръгват по изгрев слънце, като се тревожат дали в този ранен час ще могат да намерят мъже, които да им помогнат да отместят тежкия голал.
Йосифовата гробница била изсечена в една скала с цел по-голяма сигурност и защита срещу евентуално бъдещо оскверняване или ограбване на неговите тленни останки. Тя нямала прозорци. Имала само един изход и това бил нейния вход. Той имал такъв механизъм на заключване, който не предполагал отключване, а само еднократно заключване. Ролята на ключалка играела самата врата. Тя представлявала огромен кръгъл камък – плосък и заоблен като воденично колело. Тежащата няколко тона, кръгла врата била поставена в наклонен улей по такъв начин, че като се отмести подпората й, тя да се освободи, под силата на собствената си тежест да се изтърколи по канала и да затвори завинаги отвора на гробницата. Механизмът на затваряне бил такъв, че се заключвал без особени усилия – само като се дръпне подпората на кръглата врата. Но е било невъзможно сам човек да върне огромната кръгла скална врата в изходното й положение (Матей 27:57-60).
Когато жените пристигат на мястото, големият камък вече е изтъркалян настрани. Когато влизат в гробницата, откриват младеж в дълга бяла дреха да седи до едната стена.
“Не се плашете – казва им той. – Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук” (Марко 16: 6). Жените – продължава Марко – „побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас.”
И въпреки че мъжът ги е инструктирал да кажат на учениците и Петър, че ще намерят Иисус в Галилея, жените „никому нищо не казаха, понеже се бояха” (Марко 16: 8). Така завършва Евангелието от Марко.
Из: „История на Библейския свят“
https://epicenter.bg
