Малко преди да нарежем самолетите и ракетите си при нас пристигаха емисари да ни убеждават, че тези неща не са ни необходими, че се намираме сред приятели (тези приятели ще си изкривят очите да гледат у сиромашката ни паница) и щели сме да се защитаваме взаимно.
Още по-лошо, платени мекерета като тагаревци, магаревци, запряновци и сие ,а сието са онези от атлантическия съюз, отидоха по-далеч.
Подариха всичкото ни въоръжение на Украйна и като хукнаха начело с Борисов да купуват разни музейни експонати като самолети мой набор и машини на пехотата, "Страйкър", които според специалисти куршума на калашника ги пробива, отделно където са също мой набор.
И за да не обидя приятелите си авиатори, ще се съглася с тях, че самолетите са модернизирани, с подновена и по-съвременна авионика.
Все едно аз да се обуя в скъсани дънки по модата и да си боядисам косата черна и да разправям, че не съм на седемдесет и две, а на четиридесет да речем.
Другото по- ме тревожи.
Наш татя зад океана, оня с рижия сачк, дето му се радвахме, че спечели изборите, развърза кемера си и чака да пуснем пет процентния си пай вътре.
Значи ние подарявахме,а ще си купуваме боклуците на наш татя.
Дойдохме си на думата де.
Ще трябва да спонсорираме братската икономика.
Едно време имаше едно стихоплетство за подаръците, които правехме на братските партии.
"Отделям от тук, давам натам, ще намеря и за Виетнам".
Не го помня цялото.
Сега не сме се отказали от манталитетът си.
Е пак го правим по заповед, но тя е величайша, защото идва от тронната зала на Белия дом.
А там пред каминката не е за папатци като нас.
Там който влезе излиза натровен от "райд" или цапнат с мухоБойко.
Прошка няма.
Пък нашите розови прасенца, със зачервени бузенца, квичат от щастие, та чак подпикват в копанята си заради височайшОто внимание.
Е, тях първо ще ги скопят, после ще ги угоят и накрая ще ги колят хуманно, с марля и памук.
А ние направо в скотобойната.
Аре наздраве или Бог да ни прости- не знам кое да кажа!
Енчо Иванов