Политиците много бързо развиват един инстинкт – усетят ли тема или позиция, от която губят последователи, ведната я подминават, извъртат, сменят. Аз съм развил нещо като обратния на този инстинкт и усетя ли такава "мина", скачам нарочно в нея. За да си изговорим докрай тия работи и никой да не ме следва и чете, без да е напълно наясно с нещата, по които сме на противоположни мнения.
Доста често такива теми на раздор между мен и голяма част от хората, които ме четат, са Русия, Украйна, Соц-а. И въпреки това си изговарям мнението по тях поне няколко пъти в месеца, като всеки път с това съзнателено губя последователи и поддръжници.
Вчера, обаче, такава тема изненадващо се оказа въпросът с жените-пастори в Християнството. Нещо, което последно очаквах да предизвика раздор сред хора от уж "консервативното" политическо движение. Камо ли сред тези, които ходят на Шествието. Та по вече стар инстинкт ще повторя максимално ясно и грубо:
Жени НЕ МОГАТ да стават свещеници или пастори в християнската църква, и всяка такава, в която това се случва, за мен очевидно е престанала да бъде част от нашата религия. Вярвам в това не, защото съм сексист, радикал или "мразя протестантите", а защото съм част от църква с апостолическа приемственост, каквито са и католическата, и православната, и за които тази позиция е абсоютна от близо 2000 години. Като такъв аз нямам право да съм на друга позиция. Няма избор, няма собствено "тълкувание", при нас не е всеки както сам си е прочел и решил. Ако искам да бъда на друго мнение и да има жени-свещеници, то трябва да напусна църквата си.
Следователно, да ми се сърдите, че отхвърлям категорично църквите с жени-пастори означава да ми се сърдите за това, че не съм отхвърлил учението на собствената си църква. На което мога отново само да кажа, с пълната яснота, че пак ще загубя няколко хиляди последователите: гледайте си работата.
Кристиан Щкварек
