Явор Божанков вече не копае – той направо пробива нова яма. От БСП до ПП-ДБ, този човек е преминал през повече партии, отколкото през реални идеи. Политическият му компас не сочи нито ляво, нито дясно – сочи директно към парламентарната хранилка
Политическата проститутка Явор „Вечно Прелетният“ Божанков – един от символите на падението на българската демокрация
Вече не е изненада, когато поредният депутат смени партийната си „вяра“ по-бързо, отколкото биха сменили ризата си. Но днес Явор Божанков премина границата между политическа безгръбначност и цинична наглост.
Този самозван политик не служи на избиратели, а на себе си. Не води битки, а сделки. Не следва кауза, а котва към най-близкия спасителен сал, който ще го задържи в парламента още малко. Божанков не просто сменя партии – той сменя самоличност. Днес социалист, утре либерал, вдругиден – кой знае – патриот, евроатлантик, зелен активист или директно говорител на някоя корпорация. Защото при него всичко е въпрос на оферта
И това лице, нагло усмихнато пред камерите, ни пробутва празни фрази за „ценности“, „демокрация“, „европейски път“. Цинизмът е толкова дебел, че може да се реже с нож. Какви ценности има човек, който предаде всяка партия, която му даде шанс? Каква демокрация гради този, който използва вота на избирателите като еднопосочен билет към собствения си комфорт?
Този човек, който започна от БСП, говореше като социалист, кълнеше се в левите идеали и позираше с партийната книжка, сега вече е част от ПП-ДБ – коалиция, която до вчера беше враг номер едно за неговите уж принципи. Божанков не е просто „гъвкав“ – той е превърнал политиката в евтина борсова търговия, където идеологията е стока, а съвестта – отдавна продадена.
Явор Божанков е само върхът на айсберга, олицетворение на едно поколение политически наемници, които са готови да легнат на всяка партия, стига да ги пусне в листите. Това не са народни представители – това са фурнаджийски лопати, готови да се обърнат към всеки, който им подаде троха власт.
Такива хора не работят за народа – те работят за собственото си оцеляване. Те не вярват в нищо, освен в следващия мандат, в следващата субсидия, в следващото място на трапезата. За тях думите „идеал“, „морал“, „народна воля“ са кухи фрази, пълнеж за фейсбук постове и телевизионни клипове.
Трябва да го кажем ясно: политическата проституция е по-вредна от всяка друга. Защото тя трови обществото, унищожава доверието в институциите и оставя народа с чувството, че всички са маскари.
Днес Божанков, утре някой друг. Докато не започнем да ги наричаме с истинските им имена и не ги изметем от парламента, ще продължим да живеем в държава, управлявана от политически проститутки, не от лидери.
Но Явор Божанков ще остане в историята не с постиженията си – а като карикатура на един безгръбначен политик, който не знае какво е срам, защото никога не е знаел какво е чест
http://pogled.eu
