Станислав Балабанов от „Има такъв народ“ отново се показа – не като политик, а като зле гримиран статист в трагикомедията на собственото си политическо разложение. С някакво неясно, почти умолително убеждение, той призова кабинетът да си изкара мандата. Не от загриженост за стабилността на държавата, разбира се, а от чист инстинкт за самосъхранение – защото прекрасно знае, че ако днес има избори, утре него и партията му ще ги няма.
Това е същият Балабанов, който по време на протестите се снимаше до палатковите лагери и сочеше паветата като символ на народната воля. Онзи същият, който беше „един от нас“. Днес? Днес същият този „народен човек“ не смее да мине сам по улицата, без да се оглежда през рамо. Защото разликата между революционер и обикновен предател е, че първият си държи на думата. А вторият се крие, когато народът му търси сметка.
Но кулминацията на фарса е, че Балабанов реши да поучава… президента Румен Радев – човекът с най-висок обществен рейтинг в страната. Той, чиято дума още тежи. А кой е Балабанов? Човек, когото дори бившите му избиратели се чудят в кой парламент все още се подвизава. Може би скоро няма да се чудят – няма да го има.
Разбира се, с типичния си патос и фалшива експертиза, Балабанов не пропусна да атакува и Асен Василев, сякаш забравил, че самият той и партията му се оляха в толкова недомислици, че даже хронологията им е по-объркана от бюджета, който уж ги притеснява.
Това, което виждаме, е паниката на хора, които усещат как килимчето под краката им се дърпа. Те не предлагат решения – само хленч и зле прикрит страх. Страх от избори. Страх от улицата. Страх от народа, когото излъгаха.
Истината е проста: когато балонът на популизма се спука, на сцената остава само тишината… и едно-две забравени интервюта в сутрешен блок. Там отиват Станислав Балабанов и „Има такъв народ“. Колкото по-бързо, толкова по-добре за всички нас.
http://pogled.eu