Полицаят със златните пръстени, гривни, ланци и скъп часовник е в болница. Разбираемо да мълчи…
Но там са били неговият приятел и двете съпруги – замерящи децата с домати. Те защо не отронват дума и също мълчат?!
Единствено медиите не са спрели да ни просълзяват с “влошаващото” се положение на “директора”.
Главният секретар заплашва народа, а министърът гледа лошо и също нещо крои.
Открай време е тъй…
Едни бият, други им плащат, а хората кютат в заблуди и искрено вярват, че това “не може да се случи на тях”.
Докато дойде деня.
В който (за поредния потърпевш) вече е късно.
Христо Христов