Помилвана, но не опростена. Изглежда, че дори вратите на Сливенския затвор не могат да задържат егото на Десислава Иванчева зад решетките. Само ден след като беше освободена по хуманитарни причини, бившата кметица на „Младост“ побърза да обяви, че решението за нейното помилване било… политически пиар. Да, правилно прочетохте – тази, която получи шанс да излезе предсрочно от затвора, първата ѝ мисъл не беше "благодаря", а „заговор“.
Трудно е да си представим по-фрапиращ пример на неблагодарност, политически инфантилизъм и пълно неразбиране на реалността. Но когато става въпрос за Иванчева, всичко е възможно – особено ако около нея има камера, микрофон или някой да ѝ зададе „удобен въпрос“.
Да припомним: осъдена от три инстанции
Нека върнем лентата назад. Това не е случай за правосъдие по телефона. Десислава Иванчева беше осъдена не от един, не от двама, а от трима независими съдии в три съдебни инстанции – Софийски градски съд, Апелативен съд и Върховен касационен съд. Нито един от тях не видя „политическа поръчка“, а конкретни доказателства за искан подкуп от 70 000 евро.
Ако за някой три съдебни решения все още не са достатъчни, то може би става дума не за „заговор“, а за мания за преследване. Или просто за навик – винаги да си „жертва“, никога отговорна.
„Благодаря“ е трудна дума за някои хора
Вицепрезидент Илияна Йотова, по всички човешки и медицински съображения, реши да използва правото си на помилване. И вместо поне малко уважение – получи публична „свирка“ в ухото. Иванчева не просто не благодари. Тя директно обвини Йотова в пиар-игри, намеквайки, че всъщност помилването било част от президентска кампания.
С други думи: държавата ѝ отвори вратата, а тя веднага я заля с жлъч. Ако някой някога се е чудел как изглежда класически пример на неблагодарен политически фалит, ето го – в лице и глас.
Стендъп комедия или политическо шоу?
На другия ден – вече по студиата. Със свеж грим, реплики наготово и вечната поза на мъченичка. Все едно не е лежала в затвора, а се е завърнала от гурбет. Медиите – виновни. Прокуратурата – заговор. Съдът – несправедлив. Президентството – пиар. Светът – срещу Иванчева. Само тя е светлината в тунела. Или поне така се представя.
Затворът може да промени човек – но не и Иванчева
Най-страшното в случая не е, че Иванчева говори глупости. А че ги говори с такава увереност, че вече вярва в тях. Това е същата Иванчева, която като кмет блокираше инвестиции, влизаше в конфликти със собствени граждани и се представяше за спасител на квартала, докато брои пачки в жабката.
Сега се завърна. Помилвана. Неоправдана. И по-нагла от всякога.
http://pogled.eu