Към края на 18-ти век, Китай по времето на династията Цин е икономическа суперсила, произвеждаща повече от 1/3 от световния БВП, без да и е необходим никакъв внос. Неслучайно се нарича "поднебесната империя", тъй като се приема за цял отделен свят. Но изгряващата тогава британска империя не може да търпи това. Тя иска всичко, материално, разбира се, както го иска и днес.
„Мениджърите“ на Британската Източноиндийска компания решават да снабдяват Китай с индийски опиум и да плащат за висококачествените китайски стоки с него – тъй като нямат друг начин. Китайците искат само злато и сребро, а англичаните нямат такива количества по него време, пък и, както е известно, те не са по даването, а по вземането.
През 1781 г., много преди завладяването на цяла Индия, първият британски генерал-губернатор Уорън Хейстингс изпраща опиум, произведен от индийски мак, като плащане за порцелан, коприна и чай, изнесени от „Небесната империя“. За Англия това е едно от най-големите и лесни придобивки, които може да направи от новозавладяната Индия. До 1835 г. тя печели милиони от безразсъдна контрабанда, тъй като опиумът е забранен в Китайската империя.
Разбира се, тази политика се радва на пълната подкрепа на Лондон. Хановерските крале Джордж III, Уилям III, Джордж IV и кралица Виктория напълно подкрепят този крещящ акт на пренебрегване на всякакви международни норми. Те само изискват търговията с Китай да има положителен баланс за Англия. Морал, правила, спазване на законите? За англичаните нищо от това няма значение. Важна е ползата, печалбата, която трябва да бъде възможно най-голяма.
Още по-късно – през 1870, 1875, 1886 и 1889 г. английският парламент повдига въпроса за забрана на търговията с опиум и всеки път тези предложения са отхвърляни. Джереми Бентам пише: „Истината е това, което ми харесва.Също така само това е правилно…".
Владетелите на последната китайска династия – Манджурската – виждат мащаба на опасността, тъй като още през 1835 г. над 2 000 000 китайци са пълни наркомани – което означава, че проблемът е не само икономически, но се превръща и в социален. Китайските власти няколко пъти предупреждават британските търговци да спрат търговията с опиум, но лакомията за пари вече е засенчила всички други идеи.
В 1839 год ктайците конфискуват 20 283 кутии с опиум, които веднага са потопени в морето. Тогава военните кораби и войските на британския генерал-губернатор в Индия, с крещящо пренебрежение на всички международни и човешки права, започват печално известната първа „опиумна война“ срещу мирния Китай, който просто искал от тях да спазват законите му.
В конфликта от 1840-1842 г. Китай е победен и принуден да отстъпи остров Хонконг с Нанкинския договор на 26 август 1842 г. и да го отвори за английска „търговия“, заедно с петте си най-важни пристанища.
Освен това, поднебесната империя е принудена да плаща огромни контрибуции. След края на Кримската война британците търсят нов претекст за военен конфликт с Китай. И го намират – на 8 октомври 1856 г. китайски служители се качват на борда на „Стрелата“, китайска джонка, плаваща под британски флаг, подозирайки, че този кораб се занимава с пиратство, контрабанда и трафик на опиум. 12 души са арестувани и въпреки протеста на британците не са освободени.
След този инцидент Великобритания обявява „Втората опиумна война“ на империята Цин, която също печели. Съгласно Пекинския договор от 18 октомври 1860 г. продажбата на опиум в Китай е легализирана. Наркотикът носи огромни печалби на английския елит, особено на кралското семейство.
За Китай наркотиците са по-опасни от чумата. Цели поколения умират. Интелектуалният елит страда особено. Резултатите от поредното „боголюбиво“ и „цивилизаторско“ действие на британските варвари: през 1842 г. населението на „Поднебесната империя“ наброява 416 118 200 души, от които 2 милиона са наркозависими. През 1881 г. – 369 183 000 души, от които 120 милиона са наркозависими.
Едва през 1905 г. китайските власти започват програма за постепенно отказване от опиума. И до днес източноазиатският гигант е една от страните с най-силна политика срещу наркотиците. Но смъртоносният удар е нанесен и на Китай беше нужен почти век да се отърси от него.
Иван Спирдонов
