Последната илюзия
Варна, 2045
52 градуса на сянка, но няма сянка, дърветата са умрели миналото лято. Климатиците са спомен от времето, когато имаше ток, вода има веднъж седмично, ако имаш късмет.
Майка държи детето си, то не плаче защото няма сили. Тя знае, че трябва да тръгне на север, където още вали понякога, и нощите са по-хладни, където детето може и да доживее да порасне.
Когато майката тръгне (а тя ще тръгне), ще бъде като водата, която търси своето ниво, като живот, търсещ път да продължи.
––––-
Истанбул, Амстердам, Ротердам, Солун, Барселона и Копенхаген са под вода, не метафорично, а буквално. Рибите плуват през прозорците на небостъргачите. Красиво, нали? Само че няколко милиона души, които живееха там, сега тичат като мравки, и знаете ли какво ги чака там накъдето тичат? Други милиони, които също бягат от нещо.
Световната търговия се е сринала, защото глобалната логистика е изцяло зависима от евтини изкопаеми горива. Когато петролът, газът и въглищата са станали оскъдни веригите на доставки са се разпаднали. Храната не пътува хиляди километри, лекарствата не се произвеждат в Китай и не се доставят в Европа. Всеки регион е сам.
Индустриалното земеделие е зависимо от торове (произведени от природен газ), пестицидите (произведени от петрол), дизеловите трактори са станали гълъбарници. Традиционното земеделие не може да нахрани 8 милиарда души. Започва масов глад.
Някои региони се превръщат във феодални крепости. Малък елит контролира остатъците от технологията – вертикално земеделие, обезсоляване, AI системи. Останалите живеят в примитивни условия. Но дори тези "технологични острови" са енергийно зависими, когато ресурсите се изчерпат (а те ще се изчерпят) крепостите падат.
Други региони се разпадат напълно. Военачалници, банди мародери, племенни войни за оскъдни ресурси. Части от Близкия изток, Северна Африка, Южна Азия стават необитаеми от жегата. Карачи, Делхи, Рияд, Мексико Сити са изпразнени.
Холерата се завръща като ретро мода, само че този път няма здравна система да се справи с нея. Болниците са затворени, няма ток, няма лекарства, няма персонал. Всички са заети да търсят храна.
Населението се е свило до 240 милиона. Това е глобален колапс с мащабите на Черната смърт.
Градовете-държави изчезват. Знанието е фрагментирано, научното разбиране на света е изгубено. Останалите са разпръснати земеделци и ловци-събирачи, живеещи в малки общности, изолирани от пустини, наводнени брегови линии, екстремни климатични условия.
––––––
Началото на края има вкус на сол. Солта на океана, който се надига, за да си върне онова, което сме му отнели, и отрови делтите на Нил и Меконг, превръщайки вековните житници в солени блата. Полетата се превърнати в пустини, милиони поемат на път, като животни подгонени от огъня, търсещи вода, сянка и шепа зърно.
Сривът има и свой собствен звук: тишината на заводите, спрели да бълват стоки, и трескавият, жужащ хор на насекомите, пренасящи древни болести на север, където никога не им е било мястото. Денга в Париж. Малария в Лондон. Планетарната треска.
Докато човечеството се дави в собствените си провали, Планетата си поема дъх. Горите на Амазонка, които бяха превърнати в савана, започват да дишат отново, макар и по различен начин. Законите на термодинамиката се оказаха по-силни от всичките ни богатства.
––––––
В музея на бъдещето (ако има музеи) ще има витрина, в нея ще бъде изложен последният iPhone. На табелката ще пише: "Религиозен артефакт, XXI век. Хората са вярвали, че съдържа целия свят.", и ще са прави, съдържаше целия свят, нашия свят. Свят, където можеш да поръчаш храна с едно докосване, любовта се измерва в харесвания, а самотата се лекува със скролване.
Децата на Новите хора ще гледат този артефакт както ние гледаме каменните идоли – с недоумение и лека тъга за хора, които са вярвали в толкова странни богове.
––––
Най-смешното в апокалиптичните филми е, че героят винаги оцелява, защото винаги има бункер с консерви и последен хеликоптер. Винаги има острови на цивилизацията, където можеш да отидеш с правилните умения и малко късмет.
Но ние няма да оцелеем, защото сме продукт на най-голямата аномалия в човешката история – 500 години индустриална мания, която изяде бъдещето на децата ни.
Без петрол земята може да изхрани не повече от 2 милиарда души. При органично земеделие, без изкуствени торове и механизация, това е максимумът. Ние сме 8 милиарда. 6 милиарда от нас съществуват единствено благодарение на процеса Хабер-Бош, който превръща природния газ в азотни торове. Когато газът свърши, свършват и те.
"Но ще намерим алтернативи!" – казваш ти от iPhone-а си, който съдържа 72 различни химически елемента, извлечени от мини на четири континента, сглобени в Китай и доставени до теб с кораб на дизел.
Каква алтернатива точно? Слънчевите панели, които се произвеждат с въглища в Китай? Вятърните турбини, чиито перки са от композитни материали, които не могат да се рециклират? Електромобилите, за чиято батерия трябват повече редки метали, отколкото има в земната кора?
Цялата "зелена" икономика е паразит върху петролната, тя може да съществува само докато има достатъчно евтина енергия, за да се произвеждат соларни панели и батерии. Когато петролът стане твърде скъп за извличане, а това ще стане скоро, защото EROEI падне под критичното ниво – играта свършва.
През 2070-те децата, родени днес, ще са на петдесет и ще имат внуци и ипотеки, ако все още съществуват банки, вероятно ще имат и мечти, ако все още има за какво да се мечтае в свят, в който международната търговия е просто спомен, а "глобализация" е дума от учебниците по история, ако има учебници, и история, която си струва да се помни.
България може да оцелее, тъй като имаме геотермална енергия и малко население, което е перфектна крепост за апокалипсиса, за известно време, докато не свършат антибиотиците, и не умре последният инженер, който знае как работи електрическата мрежа, а децата му не знаят, защото са били заети да учат как се отглеждат картофи в променения климат.
Технологията не е нещо, което имаш, а нещо, което правиш, всеки ден, с милиони специализирани части, произведени на хиляди места, от хора, които знаят само своята малка част от пъзела.
Когато веригата се скъса (а тя ще се скъса) не можеш просто да я "поправиш", това е като да се опитваш да сглобиш часовник с чук.
––––-
Египет храни 100 милиона души благодарение на Нил. Когато морското равнище се вдигне с 2 метра, а то ще се вдигне, ледниците вече са в необратим колапс, солената вода ще нахлуе в делтата. Това са 40% от земеделската земя на Египет. Къде ще отидат 40 милиона гладни египтяни?
В Европа, разбира се.
Същото важи за Бангладеш, 165 милиона души на територия, която ще бъде 30% под вода. За делтата на Меконг, оризът за половин милиард азиатци. За Флорида, за Холандия, за целия Персийски залив.
Миграцията от Сирия беше 2 милиона души и почти разби ЕС. Какво ще стане с 500 милиона климатични бежанци?
Война. Не метафорична, а истинска война с куршуми и трупове. Защото когато изборът е между твоето дете и чуждото, всички хуманитарни принципи изчезват за секунда.
София консумира 2,000 тона храна дневно, доставени с камиони, влакове и кораби (всички на дизел). Когато дизелът свърши, София ще има храна за три седмици. След това ще има канибализъм.
В Ленинград през 1942, култивирани, образовани руснаци са ядяли мъртвите си деца. Това не е метафора, а исторически факт. Човешката цивилизованост е на три седмици разстояние от варварството.
"Но ще започнем да произвеждаме храна локално!" Къде, на покривите ли, във вертикални ферми?
Градовете са термодинамични абсурди, които съществуват само защото можем да концентрираме енергия от огромни територии в малки точки. Без петрол това е невъзможно. Всеки град с над 50,000 души е обречен.
Най-изостаналите по днешните стандарти ще бъдат най-адаптираните утре. Моята PhD по квантова физика ще струва по-малко от умението да доиш крава.
Четеш това и мислиш: "Преувеличава, ще измислим нещо. Винаги сме измисляли."
Това е същата психология, с която пушачът си казва "няма да се случи на мен" докато пуши третата кутия за деня.
Ние сме цивилизация в терминален стадий, която отказва да приеме диагнозата, и докато спорим дали климатичните промени са реални, физиката продължава да работи. Ледниците се топят, океаните се окисляват, почвите се изтощават.
"Но науката ще ни спаси!" Коя наука? Тази, която ни докара дотук ли?
Ние използвахме науката за да изкопаем собствения си гроб.
Бъдещето ще бъде по-просто, няма да има поетично възраждане, ще има глад, болести и война, после – тишина, и след няколко поколения, ако имаме късмет, малки групи хора ще започнат отначало. Без памет за нас и без знание за грешките ни.
Може би ще намерят ръждясали останки от небостъргачи и ще си измислят митове за титаните, които са живели преди потопа, вероятно ще превърнат пластмасовите отпадъци в религиозни артефакти, сигурно ще забранят копаенето под земята, защото там живеят демоните на миналото.
Най-вероятно, няма да има никой, който да помни.
И така стигаме до последната лъжа на човечеството, че можем да се учим от грешките си. Историята показва, че не можем.
––––––
Ако търсиш утешение в този текст, ето ти го: Земята ще оцелее. Животът ще продължи, след 10 милиона години (миг в геологичното време) няма да има следа от нас. Природата ще е възстановила баланса си, нови видове ще са еволюирали, може би дори нов вид интелигентен живот.
И може би те ще намерят странен слой в скалите – тънка черна линия, пълна с пластмаса, радиоактивни изотопи и кости, и ще се чудят какво се е случило.
Може и да не се чудят, защото за да се чудиш, трябва да можеш да мислиш, а мисленето е лукс, който си позволяваш само когато не си гладен.
Добре дошъл в бъдещето. То не е твое и никога не е било.
–––-
Дали нуждите на човешкото оцеляване ще попречат на екологичното прераждане на планетата? Може ли човечеството да се научи да живее просто, да намира смисъл в самото съществуване, или видът ни отново ще се върне към високомерната си грандиозност?"
Защото човешката природа не се е променила. Гладът за повече, страхът от смъртта, нуждата да оставиш следа – това са биологичните импулси, които са ни довели до модерността, и до краха й.
Ако оцелелите след краха запазят тези импулси, цикълът ще се повтори.
Няколко поколения ще живеят в баланс, после някой ще открие нов източник на енергия и ще започне експанзия.
После експлоатация и накрая колапс.
Единственият начин да се прекъсне цикълът е културна еволюция.
–––-
Таблото, за което писах, няма да спаси света, нищо няма да го спаси, защото светът не се нуждае от спасение.
Ние се нуждаем от огледало, памет и смирение, и най-вече от кураж за да признаем, че сме част от проблема.
Ние сме последното поколение на старите богове и първото на новите.
Изборът кои ще бъдат те, все още е наш, за още колко време – климатът ще отговори. Вместо нас.
Nik Ray