Десет пъти царят гостува на фюрера
Запознават се на 28 февруари 1934 г. в дома на Паул фон Хинденбург
Историческо отвращение изпитва цар Борис към Адолф Хитлер. Тази погнуса е на аристократа към лумпена, на трезво мислещия към умопомрачения. Царят нарича фюрера “луда крава”, “фелдфебела” и “бояджията”, защото на младини се имал за художник. Политиката налага обаче двамата да се срещат. Десет пъти Борис гостува на Хитлер.
Запознават се на 28 февруари 1934 г. в дома на Паул фон Хинденбург. Той е президент, а Адолф Хитлер канцлер на Германия. Борис пристига инкогнито от погребението на крал Алберт I в Брюксел. Вечерята е кратка заради Хинденбург, на когото годините тежат и не остава до късно. На следващия ден царят се вижда на четири очи с фюрера. Разговарят около час.
“Той – впечатлен е Борис – има всевъзможни намерения, проекти и амбиции, които изразява с брутална прямота и които ще се стреми да постигне на всяка цена, без никакво колебание. Този човек е странна смесица от реализъм и мистицизъм, воля и фанатизъм, на самата граница на някаква религиозна идея, която изцяло е обладала неговия разсъдък. Това душевно състояние може да го отведе много далече, тази мощ може да го издигне много високо. Това е човек обзет от демонични сили.”
Последната среща е на 14 август 1943 г. Царят го придружават неколцина дворцови чиновници. В 9 часа сутринта самолетът се вдига от Враждебна. Пълнят бензин във Варшава и около 1 по пладне се приземяват в Растенбург. С автомобили са откарани във Вълчата бърлога, както наричат обиталището на Хитлер. Там ги посреща домакинът.
След обяд и кратка почивка царят и фюрерът се усамотяват в централния бункер със стени дебели 8 метра. Разговарят до 6 часа, в 8 вечерят и беседват до 11 заедно с Рибентроп и Кайтел.
“На сутринта – разказва Георги Ханджиев – посетих царя в неговата кабина, за да видя дали има някакви нареждания. Видя ми се не в дух, уморен и блед. Казах му, че аз не спах добре и имах лошото чувство, че ако спре машината за пресен въздух, то ще се удушим и затова не можех спокойно да заспя. И той ми се оплака от същото и че в бункер не би желал да спи.”
След закуската разговорите продължават до 12 часа. После обядват и българите потеглят обратно. “Един неспокоен неделен ден – пише пълномощният министър Бекерле за 15 август – с много телефонни разговори във връзка със самолета, за който най-накрая казаха, че стартирал в 13,20 часа. Машината пристигна в 17,20 часа. Царят е много доволен и ми разказва разни подробности.”
“След отличен полет без междинно кацане – телеграфира Борис, – пристигнали току-що в София, бих желал, фюрер, още веднъж да изразя чувствата на моето най-искрено почитание с благодарност за Вашето толкова дружелюбно посрещане.”
Истината е в дневника на Богдан Филов:
“Той не е никак доволен от сегашното си пътуване, макар пред Beckerle да се е показал съвсем весел. На връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него. Всъщност няма причини за толкоз песимизъм. Германците поискали две наши дивизии (един корпус) за Северна Гърция и евентуално Албания, които да пазят тила на германските войски в Гърция и по албанското крайбрежие. Те считали, че сега турската опасност не съществува. Царят все пак указал на нея и ловко пренесъл въпроса на друга почва, като казал, че сме готови да поставим на крак ХVII дивизия в Македония, но не получаваме нужното оръжие.”
По-нататък Филов хроникира:
“Казано му било, че то ще се изпрати и поискали да съобщим докога ще бъдем в състояние да приготвим ХVII дивизия. Споразумяхме се, че най-много след създаването на тази дивизия бихме могли още да окупираме Костурско и Леринско, но да откажем да отиваме по-нататък, понеже и без това нашите сили са много пръснати. За положението по фронтовете Царят не е получил подробни осветления. Говорили са много против Италия, която били решили да отбраняват изцяло. За руския фронт и изобщо са били много самоуверени, обаче не са посочили по какъв начин смятат да се справят с положението.”
Няма намек за наша въоръжена подкрепа срещу Съветския съюз. Това е отбелязано и в бойния дневник на германското Главно командване: “Главната задача на посещението е обсъждане на политическото и военното положение в Средиземноморието и на Балканите.”
Някои обаче се съмняват. Констан Шауфелбергер добре познава Борис, защото е бил негов възпитател. “Съвсем сигурно е – сочи той, – че фюрерът го е упрекнал за неговата умереност, за въздържаността и за политиката му на изчакване с оглед на възможната изгода. Той е искал пълно и дейно сътрудничество. България трябва да се бие заедно с Райха, който имаше нужда от военната є помощ. Трябваше да тръгне с него на война срещу съветския неприятел.”
Александър Цанков защитава същата позиция: “Най-сериозното предположение по мое лично мнение беше, че цар Борис е бил повикан в главната квартира и там военното командване и сам Хитлер са настоявали да се намеси България във войната, главно срещу настъплението на Червената армия.”
Има и свидетели от първо лице. Павел Груев е началник на Личния кабинет на царя. Той чува за бурна среща, в която Хитлер искал да ни види на Източния фронт. Груев го споделя със своя син, автор на монографията “Корона от тръни”.
Страшимир Добрович е дворцов ветеран от времето на Фердинанд. Борис му има пълно доверие и го посещава след пристигането. Две седмици по-късно при него идва и княгиня Евдокия. Добрович е тежко болен, едвам говори. С помощта на жена си той предава какво му е казал царят:
“Няма да се повтори 1918 година, овреме си развързах ръцете, но докато постигна това, трябваше да водя страшна борба. Хитлер побесня, когато му отказах за Русия. Крещящ като луд, той се нахвърли срещу мен и България с цял порой обвинения, нападки и закани. Ужас беше, но не му отстъпих в нищо. Той смяташе да ме сплаши, вместо това спокойно му изложих положението ни, казах си, каквото имах да му кажа, ясно и недвусмислено, т. е. че съм решил ние да тръгнем по свои собствени пътища. Сега съм с развързани ръце. Спасих ви, даже аз да заплатя за това.”
Последната среща на Борис с Хитлер е най-драматичната от всичките десет. След нея царят внезапно умира на 28 август 1943 година.
Автор: Росен Тахов
trud.bg