По повод седмата награда "Александър Вутимски", връчена на Боян Ангелов. (Наградата е от единадесет години – седем от тях са абонамент за Боян) Спомням си, че Иван Цанев, докато работеше в сп. "Пламък" не публикува нито едно свое стихотворение. Нито едно на жена си Малина Томова… Морал… Учебник по морал… Льобон в "Психология на тълпите" бе казал, че тълпата приема образа на най-ниско интелигентния от нея… СБП заприлича на Боян Ангелов.
А приличаше в началото на Вазов, на Любомир Левчев, на Кольо Георгиев, на Никола Радев, на Хайтов… Сега на Боян… Тодор Климентов по повод на такива имаше една епиграма:: "И стига ми тая награда / да взема първа награда…" Много живеят като в епиграма на Тодор Климентов… 🙂
Помня времето, когато под път и над път Боян Ангелов хленчеше, че не му издават първата книга, а то нямало и какво да се издаде… Тогава дори "партийността" в стиховете не му помогна – имаше и естетически критерии… И аз чаках 11 години, но компромис не направих – нито се навих да ме минат като "работник-поет", нито да пипам стиховете си.
В тях нямаше партийност и само в "Трънският майстор" съм писал "България… Ех, Боянчо, Боянчо, магесник си направо – от най-обикновен графоман стана голям графоман… На печелившите – чИстИто…
Христо Стоянов
