ППДБ започнаха и да убиват полицаи. Първо опитаха с вмирисана риба, с развалени домати, със запъртъци, с жълт павета… После съзряха във всеки полицай ЯН Хус започнаха да ги палят. Като всяка умно-красива бабичка подпъхваше в кладите слама вместо съчки.
Полицаите им стояха мирно – вместо да усмирят тълпата. Гледаха как се замерят Национални символи, как се уринира по сградите, как пълнеха протестиращите красавци с урина найлонови пликчета и замеряха полицаите, на които им бе заповядано… Накрая излязоха виновни. Сигурно в семействата им поне един път се е водил разговор от сорта: "Добре, де… Защо не напуснеш. Заради една мижава заплата ще оставиш децата сираци…" И, въпреки всичко… Момчетата и момичетата си слагаха униформите с надеждата, че точно днес няма да ги уцели камък, паве… Или няма да изгорят на някоя от кладите.
А когато инстинктивно, повтарям, ИНСТИНКТИВНО се опитваха да се защитят ги разжалваха. Това водеше до намаляване на заплатата. А после ги разследваха за това, заради което във Франция, Англия и САЩ награждават… И някой да не ми каже, че починалият днеска полицай го е направил ей тъй – колкото да го оставят на мира… Това напрежение не е за всяко сърце. Трябва да си от ППДБ, за да не ти пука…
Христо СТОЯНОВ